Пресата мята гьобеци, с изключение на "Стандарт", който предпочита гЮбеците. Не че знаем как се пише думата, но гледахме как се среща по-често във вестниците. "24 часа" и "Труд", го пишат с "ьо", "Стандарт" с "ю", сиреч имам конституционно мнозинство (2/3) в полза на гьобека.

Не го препоръчваме тоя образователен метод, защото примерно думата дисидент вчера се среща само в "Новинар", но изписана "дЕсидент"; един автор, който пише толкова енергично и чувствено, че текстовете му се мятат като гьобеци, писал за "десидентския кич" - не е грешка на пръста, защото в текста думата присъства в няколко екземпляра, все така изписани. Възможно е есето да съдържа някаква теза, може дори да е смислена, но десидентски мишления не потребяваме.

Това донякъде се обяснява от думите на кмета, в чийто кабинет абитуриентите гьобекчии се мятали: "Младите хора днес навсякъде играят кючек. Аз не мога да ги променя".

Според "Стандарт" обаче промяна трябва да има, защото тая работа с баловете е античовешка: "Виаграта на безумците. Абитуриентските балове са опасен за живота коктейл от оргии и дивотия", констатира потресена авторка.

Стопанският живот също не стои мирен, а рипа на масата: "Икономиката подскочи с 2%" ("Стандарт"); "БВП отчете 2% ръст" ("Монитор"). Най-бодряшки тази новина звучи в "Труд": "Икономиката живна. Ръстът на БВП е 2 процента". А "24 часа" обяснява цаката на скок-подскока в бюджетните средства: "Пълнят бюджета с данъчни ревизии на престъпници". Взимаш от богатите и лошите, даваш на бедните и обидените - това е музика за ушите на масите. Няма нужда да уточняваме каква музика.

То и друга музика минава през България, примерно в изпълнение на Хосе Карерас. Ама и там елитната публика мята салфетки: "209 бели рози в гримьорната на Хосе Карерас", издава "Преса". Подателят е "известна бизнесдама, пожелала да остане анонимна" ("Монитор").

О, млъкни, дупе, и почвай да мяташ гьобеци!