Човек и добре да живее, рано или късно сяда пред телевизора. Да не говорим пък ако живее не добре, а как да е, тогава телевизорът не му мърда. Така и аз, правих каквото правих, пък ето ме пред екрана, а на него - заставката на любимото ми предаване. Ето я и водещата, руса и конкретна:
- Здравейте! Вие сте с "Епилатор" - територията за разследваща журналистика и шкембе чорба!
Взрях се в екрана с надеждата, че този път освен разследваща журналистика, ще ми поднесе и шкембе чорба.
- Ето ме - продължи журналистката, - намирам се край булевард "Бай Ганьо", разговарям с Иванов, експерт по пътища и улици.
Камерата се отдръпна и екранът бе загрозен от костюмиран индивид. Водещата се взря в него като през оптически прицел:
- Иванов, защо българските улици и пътища са целите в дупки?
Експертът трепна като митничар на фарове, но проговори школувано:
- Аз ви благодаря за този въпрос. И на нас, експертите по пътища и улици, ни прави впечатление, че нашите пътища и улици са целите в дупки.
Екранът даде общ план на сипаничавия булевард, после пак се съсредоточи върху телевизионния човешки материал.
- И защо е така, Иванов? - безмилостно попита водещата.
Той имаше готов отговор:
- Защото нашите пътища и улици се строят по швейцарски тертип.
Тя реагира с безпогрешния усет на родената да бъде прелъстявана:
- А, не, аз това не го вярвам!
- Моля ви се! Кълна се във вратовръзката си! - опита да се вклини той.
Журналистката обаче безмилостно продължи:
- Швейцарците са стриктни хора, те надупчени улици не строят, били сте в Швейцария, знаете!
- Точно така, бях в състава на българската делегация, която преди години отиде в Швейцария, за да вземе тертип за строеж на пътища и улици - призна той.
- Стига с тези чуждици! - сряза го тя. - Имаме си хубава българска дума! Значи вие, Иванов, твърдите, че швейцарците са ви дали ноу-хау да правите улиците и пътищата на дупки, така ли!
- Точно така! - измънка мъжът, като опита да се скрие зад микрофона.
Водещата обаче го държеше на прицел:
- Не ви вярвам!
- Така е! Повярвайте ми, аз тук съм като на изповед!
- Покай се, Иванов!
Той заговори трескаво:
- Вижте, понеже никой в делегацията не говореше швейцарски, стана объркване и швейцарските колеги вместо тертип за строеж на пътища и улици, са ни дали рецептата за производство на прочутото швейцарско сирене!
- Вие защо я взехте, а?
- Нали никой от нас не знае швейцарски, разбрахме, че има грешка, чак като започнахме да строим пътища и улици, пък те целите в дупки - той жално подсмръкна.
- Ами върнете им я тази рецепта и поискайте истинската, Иванов!
- А-а, как ще им я върнем?! Да се излагаме пред чужденците! Каквато рецепта имаме, по такава ще строим!
- Не ви ли е срам, Иванов!
- Срам ме е, много ме е срам! - Иванов издуха носа си във вратовръзката.
- Това е добре, че ви е срам, Иванов. И друг път да ги нямаме такива, чувате ли, Иванов!
- Добре, обещавам...
Тя май не му вярваше много, но все пак каза финалната за предаването мантра и на екрана като захарен сироп по образцов път потекоха реклами. Разочаровах се. И този път бяха евтини на разследващата журналистика и скъпи на шкембе чорбата! Нищо, все някога приоритетите ще се сменят...
Добре е, ще поне един човек в тази територия му прави впечатление окаяното състояние на улиците в София. Пък само тук ли? КОЧИНАТА е перфектна!
Некадърни крадци и разбойници!
Едно време имаше подраъделение към общината и те всеки божи ден си изкарваха хляба с работа - един камион, пясък, асфалтова пота с подгряване, павета и няколко чичовци.
Такава ПОРКА МИЗЕРИЯ никъде другаде не съм виждал / отчасти в Белград след войната...