ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ИСПАНЕЦ

Днес станах както обикновено, хапнах малко чурос с горещ шоколад и отидох на работа.

Специалист съм по инженеринг в просперираща компания. Преди пет години ми възложиха да организирам построяването на нов канал за отпадните води на завода ни в края на голям град. Обаче то - докато създадем концепция, докато изясним собствеността на земята, през която ще преминава, после дълги битки с бюрокрацията за всяко разрешително... Когато започнахме строежа, градът вече беше се разраснал, заводът бе заобиколен от жилищни квартали и се наложи да го затворим. Но никой не нареди да се откажем от канала - у нас се планира с години напред и после нищо не се променя. Така че сега го копаем, а като стане готов, ще го засипем. Важното е да има повече работни места.

До обед обиколих бъдещото трасе, за да се убедя, че някой междувременно не е построил нещо ново върху него; после обаче дойде време за сиеста. Ето защо си казах "маняна" и отидох да си почина.

("Маняна" буквално означава утре, но в по-широк смисъл трябва да се разбира като "абе, все някога ще стане, ако е писано". Арабите имат аналогичен термин - "иншаллах", но техния не е толкова конкретен.)

В къщи се опънах на канапето под климатика и се заслушах в звука на чалгата, идващ от съседния апартамент. Там живее бивш български мафиот и изпитва носталгия по родината. Разбирам го - тъкмо провесил поредния бизнесмен от моста - и властта се сменила. Дошъл спецотрядът, изтеглили жертвата (която се оказала спонсор на новите управници), накарали комшията да й се извини, а после строго го предупредили: изчезвай по-бързо някъде надалеч, че от другата седмица - нали се сещаш? Нещо като играта на "жмичка", но полицаите първо броят до милион (или колкото ти се откъсне от сърцето), а едва след това почват да търсят.

После се зачудих къде да отида довечера - на мач или на корида? То и футболът ни не е лош, но борбата с бикове е нещо уникално. Само им покажи червеното знаме и гледай какво става. Впрочем, за целта отглеждаме специална порода антисъветски бикове; хранят ги с това, което е ял редовият руснак по времето на Сталин и гледачите им четат Солженицин. Много ефикасно е - след първите две-три хиляди страници те почват да рият с крака земята и не можеш да ги удържиш - гледачите, имам предвид. Биковете са по-уравновесени и докато не им размахаш съветското знаме и не запееш "Интернационала", търпят. После обаче...

Да, ще отида на корида - интересно ми е кой ще победи. Изобщо ние, испанците, сме любознателна нация и сме открили много неща - само дето сърбите ни псуват още заради Колумб...

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ЧУКЧА

Днес намерил вестник в гората - явно, геолог оставил моя да чете. За какво друго може да ползва вестник там?

Моя прочел - у нас всичко много добре, хора живеят весело и богато. Преди година давали по трийсет хиляди рубли за телевизор, сега - по шейсет. Значи, има повече пари...

Даже видял във вестник портрет на велик шаман Путин.

Наша яранга много горда - преди време ние убили мечка. Голяма, страшна мечка, дето искала да изяде цял свят. Обаче като дошла тук, ние събрали всички и убили. Има-няма седемдесет години оттогава.

Е, аз лично не убивал мечка, но мой дядо участвал и аз много горд за него. Аз внук на герой. Аз иска всички да уважават мене, понеже мой дядо помагал да убият мечка.

Идват тука геолози, учени, туристи и викат: "Абе, чукча, защо живеете толкова бедно бе? Само елените са по-зле от вас." А чукча се усмихва хитро и пита: "А кой убил голяма страшна мечка, а?" Те малко спорят, че имало и други ловци, но накрая млъкват.

След ден-два си тръгват и с тях заминават някои от жените ни, понеже им писнало тук и искали да живеят нормално и да къпят всеки ден. Глупав жена - не умее да цени героизма.

...Вярно, тука студено и няма какво да яде. Вярно, тука пие много водка и не чете вестник, освен ако геолог остави. Вярно - не знае какво има оттатък тундра, а иска да види. Но главно - има голяма пушка и може да убие мечка, ако пак дойде.

И всички страхува от нас...