И новата изложба на Иван Георгиев-Рембранда в галерия "Артамонцев" в София, е на път да мине под знака на журналистическите игри около неговия обет и артистичната добавка към името. С извинение към колегите, които го наричат "българския Рембранд": това е негов ученически прякор и му стоеше приживе без какъвто и да е патос или присмех. Прякорът, между другото, беше следствие от оценката на конкретно негово живописно умение, дадена от германски професор.

Иначе обетът на Рембранда да не изложи нито една картина дорде е жив, винаги ще търпи дообясняване. Трудно би се намерил в световната художествена история негов аналог. Той удържа на обета си - не направи нито една изложба до смъртта си. И най-важното: при Иван Георгиев нямаше поза. А професионализмът е първото, което хваща окото в сегашната колекция.

Тук доминират нефигуралните композиции, за разлика от първата му посмъртна изложба, която го представи цялостно. Фокусирането върху една страна от творчеството на Иван Георгиев помага да се надникне по-дълбоко в творческия му акт. Неговият "път към картината" застава пред зрителя в по-чист вид: тонът се явява светлината и само светлината, която заявява структурите на видимото, без да ги моделира. Художникът измъква картината от небитието - мъчително раждане на света от тъмнината с неговия драматизъм, зареден още с всебожественото сътворение.



Автопортрет, изложен в галерия "Артамонцев" във втората посмъртна изложба на Иван Георгиев-Рембранда.