Любомир Каралеев харесва и рисува жените. Техните лица, тела и движения, тяхната голота и грациозност. Те го вълнуват и вдъхновяват - не случайно почти във всичките си рисунки, които художникът е изложил в галерия "Икар", той ги е рисувал - сякаш по-скоро за себе си, отколкото за някой друг - по един почти идеализиращ ги начин. Въпреки заиграванията с формата, пространството и стиловете, авторът на изящните черно-бели платна не излиза извън територията на правдоподобността, където впрочем се е разположил чудесно. Казано с по-прости думи, преподавателят в Художествената академия Любомир Каралеев е добър рисувач. Той умее с пестеливи очертания върху платното да "разкаже" история, да пресъздаде атмосфера и емоция - спонтанно и искрено.

Любопитни са комбинациите, които художникът прави с цветовете. Картините му биха се превърнали в черно-бели графики, ако не е появата на малки цветни островчета от ярко червено, тревисто зелено или небесно синьо в някое от ъгълчетата на творбите. Това ги освежава, развеселява и олекотява - малкото цвят освобождава от подтискащото въздействие на черното. На границата между живописта и графиката, Любомир Каралеев постига успешно симбиозата между тях, без да прекрачва границата, отвъд която рисунката би загубила.





Любомир Каралеев пестеливо, но емоционално създава атмосфера в рисунките си.

РЕПРОДУКЦИЯ: "СЕГА"