Човек лесно може да се ошашави и повреди, ако се залута между реалното и виртуалното. Те съжителстват в пресата в шизофренична симбиоза, драги читателю. Или образуват такава симбиоза в твоята глава, без да го искат, но то все тая, като резултат. Уж светът е подредено място, където всичко се намества както трябва. Например четем в "Преса" как Надежда Нейнски, която навремето зовеше към нахранване на журналистите, отива посланик в Турция. Вече ще храни външната политика на България със смисъл и съдържание, радваме се ние, но не щеш ли, четем в същия вестник, че министър Ненчев "предал военните разведки". Подписал бил заповед служба "Военна информация" да предаде архивите на военното разузнаване. Един вид военните разузнавачи били комунисти и разведка - позор, а оттук нататък - с Нейнски ще се действа демократично, разведката ще е вече сървис. На България ли е ще е в услуга цялата работа, и как ще й служи, не знаем, но очевидно навлизат нови методи в държавното и общинско строителство. Някому те ще се видят парадокс, а на нас ни се виждат като рекламна брошура. Примерно, ние не се залисваме излишно с оная брошура - със сьомгата и гризлитата, на която се смеят "24 часа" и други вестници. Но си представяме една друга брошура, каква прелест би била само. Представете си - от една страна заглавието на "Стандарт" - "Ромите от Гърмен налазиха Гоце Делчев", а от друга - виждаме светлия лик на новозагорския кмет, който бори катастрофите с шекер по асфалта. Само че това е картина, достойна не за брошура, а за герб. Уточняваме: не за ГЕРБ, а за герб, да не ни помислите за дребнави политикани. Ще кажете - за герб на какво? Ами за държавен герб - на европейска страна, която в "Труд" е описана така: "България - твърдо на опашката в ЕС". Поне така бил установил Центърът за изследване на демокрацията. На опашката по кое не е толкова важно, на кого му пука.

Опашка, опашка, ама асфалт и захар - бол. Завиждат май някои.