Гражданите да не могат да санират апартаментите си самостоятелно, а само по общ проект на цялата сграда. Общите събрания на собствениците да се произнасят за вътрешните ремонти и външните преустройства, както и за поддръжката на блоковете. Общините да затегнат контрола по външния вид на сградите, естетиката и цвета на фасадите, остъкляването на балконите. Това предвиждат промени в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), подготвени от регионалното министерство. Все още се уточняват санкциите, които ще се налагат при нарушения.

Промените в закона се подготвят заради пропуски, установени досега в практиката и от собствениците, и от държавната и общинските администрации, аргументира се вчера регионалният министър Лиляна Павлова. Те ще бъдат обявени за обществено обсъждане до 10 дни. Основните текстове ще осигуряват по-добро стопанисване и по-ясно разписани задължения на собствениците по общите части на сградата. Според регионалния министър например не е логично оправданието на някои собственици, че щом живеят на първия етаж и покривът не им тече, нямат ангажимент за ремонта му. "Етажната собственост трябва да има много по-активна роля - с по-строги правила, санкции и правомощия. Трябва да се създаде ред и да се преустановят практиките за саниране само на един апартамент или остъкляване на определен брой фасади. Кръпките по сградите трябва да бъдат забранени", категорична беше Павлова. Според нея България има нужда от по-добра нормативна база в сферата на проектирането и строителството, за да постигне по-високи нива на енергийна ефективност.

Кметовете също ще имат повече права по контрола на вида на сградите. "Местните власти трябва да имат повече отговорности към изискванията за фасадите и цвета на сградите", категорична е Павлова. Според министъра общините трябва да следят за унифициране на фасадите, за естетическото и безопасното им поддържане. Освен по санирането на отделни жилища, бил нужен контрол и над ремонтите вън и вътре в апартаментите, както и остъкляването на балконите. По закон то е забранено, но реално правилата не се спазват и затворените тераси в момента са в режим на търпимост - т.е. никой не ги санкционира. Вътрешните преустройства също се правят без съгласието на останалите собственици или на общината.

Политиката на всички институции досега е била против санирането на отделни апартаменти. Реално в повечето случаи то включва смяна на дограмата, топлоизолация на външните стени, нова мазилка и пребоядисване. Основният аргумент за това е, че такива мерки не били особено ефективни. За да има ефект от "обличането", то трябва да се направи на цялата сграда, на покрива и дори по мазетата в основите на всяка сграда. До забрани обаче не се е стигало. Другият мотив на експертите и администрацията е, че кръпките загрозяват фасадата. Не е за пренебрегване и фактът, че санирането означава обследване и евентуално конструктивно укрепване на сградата.

Над 1000 са одобрените жилищни сгради за обновяване по националната програма за безплатно саниране, която тръгна през февруари. Те имат договори с Българската банка за развитие. Първите 3 блока са в Благоевград и се подготвят за начало на строителните дейности. Очаква се да бъдат готови през есента. Засега няма да има санкции за липса на технически паспорти, успокои министър Павлова.

Тя припомни, че първоначално санирането е безплатно, но "поетапно през годините занапред ще се въвежда участие на собствениците". Целта била да се покрие достатъчно голяма част от сградния фонд. Френският посланик Ксавие дьо Кабан смята, че е много важно хората да виждат резултатите един от друг и да санират сградите си заради големия процент на частна собственост у нас.



ЛОШ ПРИМЕР

Лоша практика при тръжните процедури за санирането е демонстрирала отново злополучната община Сопот, алармира Лиляна Павлова. Според нея кметството е обявило тръжна процедура за около 16 млн. лв. за всички сгради, при които проектиране и строителство да бъде дадено на една фирма. "Това е крайно недопустимо по програмата. Уви, има и други общини с подобни грешки", каза тя.