Над 5000 са строежите върху свлачищни райони у нас, съобщи регионалният министър Лиляна Павлова по време на кръгла маса за риска от бедствия. По думите й въпросните постройки имат всички необходими документи, но строителството на повечето от тях е в нарушение, тъй като не е било съгласувано с министерството й, което трябвало да издаде предписания за укрепване още преди да започне работата по тях. Липса на съгласуване например е установена при близо 4000 строежа. По думите на Павлова задължение за съгласуване с МРРБ имали кметовете и главните архитекти, преди да издадат разрешение за строеж, но това не се правело. Затова министерството предлага законови промени, с които да се увеличат глобите за главните архитекти. Те ще са от 5 до 20 хил. лв.

"Първоначално предложихме горна граница от 40-50 хил. лв., но тя беше оспорена като прекалено висока спрямо размера на заплатата за тази длъжност в общинските администрации. Оттук нататък, ако се приеме законът, във всяко разрешение за строеж, което е издадено за попадащ в свлачищен район обект, трябва ясно да се указва дали е съгласувано с министерството и какви са предписаните укрепителни мерки за него. Ако това не е посочено в разрешението за строеж, предвиждаме той изобщо да не може да се реализира на тази територия", обясни Павлова.

Близо 0.5 млрд. лв. са необходими за укрепване на всички свлачища в страната, каза още министърът. Такива процеси има в 164 от общо 256 общини. МРРБ разполага с 1.4 млн. лв. годишно, които се харчат за наблюдение на свлачищата.

МВР обмисля как да използва новите комуникационни канали, за да предупреждава за бедствия и аварии, стана ясно от думите на шефа на пожарната главен комисар Николай Николов. По думите му това може да се случи дори и чрез приложения за смартфони. Инициативата е заложена в стратегията за бедствия и аварии. И в момента има изградена система за ранно предупреждение в 10 града. Тя обаче предупреждава само длъжностните лица в местната и централната администрация и не може гражданите да бъдат включени към нея, обясни той.

Създаване на специално звено към кметовете, което да пише планове за реакция при кризи, бедствия и аварии, е друга новост, която се предвижда с промени в Закона за защита при бедствия, каза още Николов. По думите му това е необходимо, защото градоначалниците често нямат капацитет и възможности да се справят сами с тази задача, въпреки че големите общини имат такива планове.