Имаше такава книга - как една жена си турила свален от историята паметник в хола, щото тя си тачела сваления... Що е паметник - изкуство ли, политически акт ли, или монументална пропаганда, от вчерашните вестници няма да разберете, но пронизителният поглед на Самуила с диодите ще ви смери отвсякъде. "Няма да вадят очите на Самуил" - успокоява "24 часа", но в "Дневник" и другаде душманинът на паметника Стефан Попов намира монумента достоен за "анимационен сериал на ужасите". Монументално пред НТВ, цитирана от "Труд", за паметника се е разразил Божидар Димитров: "Задници соросоиди протестират... Много хора отказват да говорят с мен в студиото, защото мога да ги нарека задници. Аз няма да ги нарека задници, въпреки че са точно такива"...

Улисани в монументалните диоди, дали ще ги махат, или не, можем да пропуснем други неща, а не бива. Те са направо фундаментални във вчерашната преса. Например, един жив български монумент, няма да му кажем името, но белким се сетите. Та в "Преса" той разкрива себе си, и от какъв челик е сглобен: "Последно излъгах здравния министър. Той много обича да се хваща на бас с мене за футболни мачове и се пропихме. Хващаме се на бутилка уиски... и той вече загуби 6-7 бутилки, и в пликчето ми праща и лекарство за черния дроб. Но аз не пия. Този порок го нямам." В "Труд" същият глаголи по етнически въпроси. "Аз съм по-внимателен в етническия проблем, който цъка в България със страшна сила. За разлика от другите съм много отговорен човек и знам, че мога много бързо да стана един Радко Младич на Балканите."

Знаем, че не се питате кой говори така, познавате го. Очите му светят и без диоди, а пронизват като мълнии. Нам друг монумент не е нужен, защото този е ходещ и неръкотворен такъв (не е правен мануално!), дори мач и тенис играе.

Е, няма още жена, която да си го тури в хола, но ние сме си го турили в телевизора. И - хак ни е. Ние сме фундаментът, той е надстройката.