|
| *** |
Това, жените, да ви кажа, след известно количество години се превръщат в... не знам какво. Май никой не знае. Ако хората знаеха - нямаше да се женят, което пък щеше да доведе до край на човешкия род поради демогра... сложна дума, по това време не мога да я казвам - проблеми.
- Пак ти светят очичките - каза.
Мислех да отвърна, в смисъл, миличко, това е от безпределна любов към теб, съчувствие за трудния ти живот и несправедливо уволнение, но по това време нещо не мога да се концентрирам като хората, затова ми се изплъзна друго:
- Ти ушите ми ли искаш да светят?
На жените не може да им се угоди - прибираш се целият светнал, те - що светиш. Ако се бях прибрал мрачен и навъсен, щеше да бъде - що не светиш.
- На коледна елхичка си замязал - отбеляза. - Що имаш череши зад ушите? И тая маруля на главата ти - сигурно е от гръцките, пълна с нитрати!
Смятах да обясня, че марулята съм я проверил лично - няма нищо гръцко по нея останало, след като стои на българска глава, решила да развесели семейството, пък черешките съм си сложил зад ушите, за да спазя изконната българска черешоберна традиция, а вместо това сякаш някой друг вместо мен й рече:
- Да ти имах проблемите, мила, моите очички да са ти кусурът! Държавата се разпада, митниците бездействат, магистралите се преасфалтират, нацията се топи, ти - що ми светят очите. Мои са си - ако искам, ще си светя, ако не ща - няма! Вместо да се гордееш, че съпругът ти, един достоен българин, се е прибрал вкъщи и е донесъл - глей сега - цяла маруля и цяло половин кило череши за прехрана на семейството, ти му дуднеш. Изключителна липса на национална гордост отбелязвам у теб напоследък, сигурно заради чуждите сериали!
- Зажуми поне за малко, да не плашиш детето - рече тая неразбраница.
Пък детето се радва, подскача около мен и вика - тате, тате, можеш ли да мигаш първо с едното, после с другото и да изпееш "Джингъл бел".
- Виж кво направи с младото поколение - викам на жената, - не патриотизъм, грам патриотично чувство не се заражда у него, вместо това нихилистично преклонение към чуждата култура, отчетливо колониално влияние, кво направи с детето ти ма, синусоид такъв!
Жената - тя затова е жена, се фръцна и се скри в спалнята, след минутка се зададе с възглавницата ми и одеалото и рече, че ще спя на канапето в кухнята, защото тя не можела на светло.
- Ми, ако толкова ти преча, да си ги извадя - реших да се заям. - Цензор нещастен! На мен Пешо от шести блок не можа да ми ги извади, а сега ела ми ги извади ти!
- И ако искаш да знаеш, не съм синусоид - отвърна тя. - Ако аз съм синусоид, ти си прост паралелепид!
Ей така, от дума на дума, стават скандалите.
- Като си говорим за простотия, то се вижда кой е прост - отвърнах. - Паралелепипедът е плосък - на хартия, пък аз съм 3D, целият бъкан с релефни детайли - по тях направо може да се изучава история на прехода, виж как ми се е разкопчало копчето на корема! И дай будилника, че утре трябва да ставам за работа!
- Дръж - рече. - Паралелепидед с часовников механизъм ниеден!
Надприказвах я, ако щете ми вярвайте! Напусна безславно кухнята и загаси лампата, ама на мен това не ми пречи - на мен очичките ми светят!
Легнах, завих се с одеялото, по едно време - гледам - срещу мен светят други две очи.
- Само ти ме разбираш правилно - казах на котката и я почесах зад ушите. Тя замърка и се настани на възглавницата до главата ми. Казват, че котките усещали болните и слаби места на стопаните и винаги лягали точно там - белки нещо помогнат...