Брадясалият мъж се надвеси над изкопа и погледна надолу. Два метра и половина встрани от останките на древен тракийски некропол блестеше малка глинена плочка с някакъв странен, едва различим надпис:
А ДОЛЕ КРАВА ГАСИ ПОЖАРА
С ТЕКИЛА И МЕЗЕ ОТ НОЩНО ЕХО
Какво ли можеше да означава този на пръв поглед глуповат текст?
Крава гаси пожар с текила.
Дотук добре. Ако кравата е махмурлия, защо да не угаси пожара с нещо подобаващо. Е, текилата не е най-подходящото, но една крава едва ли има избор. Колкото до мезето, тук прозираше особена поетична фриволност с повей от ранната лирика на Лилиев и късния индийски символизъм на Сугарев. Мезе от нощно ехо. И клатушкаща се крава, вероятно метафора на пиянството на един народ...
Еврика! Та това е анаграма.
Божественият камък всъщност представляваше код към всички тайни на най-древната цивилизация. Какво ли можеше да означава?
Чрез разместване на буквите младият археолог получи истинското послание, кодирано в загадъчния текст:
ЛЕОНАРДО, КОГА НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ СИ ЗАЖИВЕЕМ КАТО ХОРАТА?
Очевидно този въпрос не бе отправен към археолога, още по-малко към някой от новите коалиционни министри. Авторът едва ли се е надявал някой от тях да даде компетентен отговор.
Но кой ли би могъл да го стори?
Може би отговорът съществува, също тъй хитро кодиран.
Вероятно има още някакъв знак. Някакъв тайнствен код, който да разплете невероятния шифър на вековете.
Младият учен се замисли. Криптограмата от разшифрования текст го хвърли в историческа меланхолия и нездрава апатия. Очевидно социалните проблеми са непреходна традиция по тия земи, щом тук открай време хората копнеят да заживеят като хората. Младият учен си наля една пещерска в бракуван лакримарий, в който някога оплаквачките на незнаен тракийски бизнесмен събирали сълзи за протокола. Сега вместо сълзи издълженото съдче събираше като в юсче меката топлина на метиловия алкохол.
Къде би могло да е скрито посланието?
В Старосел? Едва ли! Анаграмата е писана значително по-късно.
Във Велики Преслав, у г-жа Мозер, или пък в Свещари? Надали. Под магистрала "Тракия"? В Перперикон? Невъзможно. Там по-скоро ще изскочи някой плейбек на Орфей, отколкото шифърът на Леонардо. Археологът се плесна по челото и мигом хукна към гарата. След няколко часа той разглеждаше източното крило на Народното събрание. Почука плахо по декоративните плочки, грижливо подредени с тънка фуга помежду им. В прогресия 8-5-3 последната плочка глухо изтропа. Археологът внимателно я извади и в тъмната кухина откри тайнствено скривалище. Какво ли имаше вътре? Златото на гетите, чудотворното биле на Бендида или ключът към безсмъртието на Залмоксис?
Археологът бръкна в тайнственото скривалище и ръката му напипа някаква странна материя. Приличаше на дълго яке от тънка промазана тъкан, по-скоро шлифер. В единия от джобовете откри малка каменна плочка. Върху нея с едри печатни букви бе издълбан нов непонятен текст: ТУК ОКО НА ВОЛЯ
Отново анаграма! Какво ли означава? Вероятно този текст криеше отговора на въпроса кога най-после ще заживеем като хората?
Размествайки буквите една по една, младият археолог най-после успя да прочете: НА КУКОВО ЛЯТО.
Стига с тия налъми бе!
Цъфнаха вече!
И вързаха...
Дренки!
Едри и червени! Същите като по гръцката граница...
art diagnostician with state-of-the-art-technology... Wah
