Едно нещо винаги прилича на друго нещо, ама като се вгледаш, ще намериш и разлики. Въпросът е тези разлики да са в наша полза, а не обратното. Което си е живо изкуство, нищо, че някои му викат демагогия. Например зачетеш се в статията на Сашо Андреев в "Дневник" със заглавие "В Германия като в България" по повод изборите там, и си викаш: "Е, тоя откри топлата вода, тук цял вагон политолози и журналисти се упражняват по темата." Но се оказва, че Андреев е разбрал въпреки приликите кой кому може да пречи. Не ние на тях, нали. И че който може, няма да го прави - и тези, и онези да управляват, нямало да ни препъват за ЕС, успокоява ни А.А. от "Дойче веле".

Оказва се, че тия аналози са развълнували и карикатуристите! В "Новинар" Чавдар Николов се е избъзикал с изборите в Германия и нас си, като е курдисал Симеон, Доган и Станишев пред телевизор с Ангела Меркел и Шрьодер. Доган вика: "Серж, а някои тепърва ще търсят свой обръч от балансьори." А в нашия вестник нашият художник - Комарницки, е докарал почти същата картинка! Само че Доган, първо, седи в средата, второ, не фамилиарничи мазно със Станишев, а натъртва като истински балансьор: "Така е, като си нямат балансьор!" Което доказва, че идеите накацват талантите понякога вкупом - досущ лястовици жица. Ние впрочем тачим и двамината карикатуристи, но нашият си ни хареса повече, все пак.

Друго Deja-vu ни предлага роми от Перник. Съгражданите ни създавали там ромски съюз "Мартин Лутър Кинг". Щели да бранят правата си под наслов "Ромите - жертва на прехода". Искали решение по своя въпрос под мотото "Ако сме боклук, да ни изстрелят в космоса". Това ни изглежда ново, но като зачетеш "Новинар", виждаш че нещата пак опират до жиците с тока. Ромите щели да съдят депутатите от района, защото докато трябвало да се гласува, им пуснали ток без пари. А сега от енергото го изключили, нахалите му с нахали.

Е, тоя филм сме го гледали, очевидно.