Националната агенция за приходите ще получи серия от нови правомощия спрямо длъжниците на хазната. Данъчните вече ще пристъпват към принудително изпълнение на неплатени в срок задължения, без да връчват покани за доброволно изпълнение на неизрядните граждани и фирми. Те ще налагат по-лесно запори върху фирмени дялове като обезпечителна мярка. Ще бъде улеснено да извършва и публична продан на имущество. Това става ясно от публикуваните за обществено обсъждане промени в данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подготвени от финансовото министерство.

Сред най-сериозните промени е въвеждането на служебно погасяване на задължения с изтекла абсолютна давност. Съгласно ДОПК абсолютната давност за публичните задължения е 10 години и тя настъпва независимо от предприетите междувременно мерки от данъчните за събиране на съответното задължение, стига дългът да не е отсрочен или разсрочен. И при изтекла абсолютна давност обаче данъчните в момента нямат право да заличат съответното задължение по служебен път и е необходимо изрично заявление от длъжника. Занапред задължения с изтекла абсолютна давност ще се отписват служебно. В мотивите към законопроекта няма статистика за общия размер на задълженията с изтекла абсолютна давност, но тя би следвало да възлиза на огромни суми. Само от началото на годината в НАП са получени близо 31 000 заявления за отписване на такива задължения на обща стойност 72 млн. лв. Много граждани и фирми обаче се оказват сюрпризирани от съществуването на подобни задължения при опит да се ползват от правата си и понякога се стига до доброволно изплащане на сумите.

Данъчните вече няма да се притесняват, че трябва да приключат с ревизиите за максимум една година. В момента при ревизии давността спира да тече, но за не повече от 1 година. Според МФ този срок пречел, защото ревизиите често се бавели заради започнали наказателни производства за престъпления срещу данъчната система. Не е ясно защо не се предлага по-дълъг срок, а директно отпадане на ограничението.

Проблем със сроковете възниква и покрай предложеното премахване на поканите за доброволно плащане на просрочени задължения. МФ предлага поканите изцяло да отпаднат, защото и при стартирало принудително изпълнение данъкоплатецът получава съобщение и възможност да се издължи доброволно в 7-дневен срок. Сега обаче срокът реално е поне 14 дни, защото 7-дневен срок тече и по доброволната покана. Според МФ значителна част от тези покани - 36%, се връчват служебно, което струва пари и време.

НАП няма да е длъжна да съобщава на засегнатото лице и при налагане на запор върху фирмени дялове. В момента законът задължава НАП да изпрати запорно съобщение до съответната фирма, като то влиза в сила от датата на получаването му. Занапред съобщението ще се праща директно до Агенцията по вписванията. Запорът ще влиза в сила към момента на вписването му и едва постфактум агенцията ще уведомява съответното дружество. В мотивите към законопроекта е обяснено, че така режимът по вписване на запори ще се уеднакви с този, който съществува в Гражданския процесуален кодекс. Не се обяснява защо досега се е прилагал различен ред.

Спорни са и промените в реда за изготвяне на оценки на имущество за публична продан. В момента в ДОПК е предвидена възможност длъжниците да искат контролна оценка, като при имотите и скъпите вещи тя може да се оспорва и по съдебен път. Според новите текстове НАП няма изобщо да е длъжна да уведомява длъжниците за оценката на имуществото, която става окончателна и няма да подлежи нито на повторна оценка, нито на съдебно оспорване.

Сред текстовете, които улесняват данъчните, но са в ущърб на задължените лица, е намаляването на цената при липсващ интерес към публични търгове за разпродажба на имоти и вещи. В момента вторият търг започва на цена от 80% от първоначалната. Занапред прагът пада на 75%. При трети търг директно се слиза на 50% вместо намаленията от по 10% на тръжната цена за всяка процедура, съществуващи в момента. При невъзможност имуществото да се продаде на 50% от началната цена ще може да се пуска търг с позволена начална цена под данъчната стойност на имота. В момента не се позволява падане под данъчната или застрахователната стойност.



ПРИДОБИВКИ

С промените се дава възможност задължените фирми и граждани да поискат спиране на публичната продан, ако внесат 20% от дълга си и поемат писмено задължение да изплащат по 20% всеки следващ месец до изчистването на сумата. Този ред обаче няма да се прилага, ако се продава ипотекирано имущество. Сред придобивките за граждани и фирми е въвеждането на обмен по служебен път на удостоверения за наличие или липса на данъчни задължения, в случай че тази информация се изисква от друг орган.