Разполагат ни тука едни танкове и населението вместо да ги посрещне с хляб и сол и прочие жестове, изпадна в истеричен гърч.

Конвулсиите вървят по няколко направления, но основният сгърчен субект е нашата столица: "София се гърчи за американското оръжие" ("Труд"). Тук разбира се колегите имат предвид не целия милионен град, а поведението на върхушката: "Втори ден властите в София продължиха да усукват и да не дават информация каква точно техника и войски на НАТО и за какъв период от време ще бъдат базирани в България".

И какво има да се гърчат - в такива случаи отговорните държавници казват - тия учения са планирани отдавна, много отдавна и нямат нищо общо с обстановката в Украйна. Знаем, знаем - тези мероприятия са планирани още на Потсдамската конференция!

Ама тоя път нещо им се оплетоха езиците и позициите, министър Митов успя да произведе само това високоинтелигентно становище: "Създава се истерия около ученията на НАТО, смята външният министър".

Във военна обстановка е много важно да се спазва йерархичната субординацията, или казано на казармен език - да се знае кой кого гърчи.

Примерно по оста президент-премиер за целокупния български народ е пределно ясно, че човек, на когото му бият чембери, не би могъл да гърчи човекът, който набива чемберите. Така смята и евродепутатката Илияна Йотова: "Борисов проваля референдума на Плевнелиев". Всъщност това, което имаме като президент, е толкова гърчаво, че не е нужно някой да му проваля инициативите - той сам проваля всичко, което подхване и въпреки това усмивката на лъчезарен идиот не слиза от фасадата му. Забележителен човек.

Българската православна църква принципно е доста пасивен институт, но от време на време се активизира и успява да покаже на обществото какво представлява и докъде е стигнала православната мисъл: "Църквата ще спасява народа от йога и секти".

Явно на служителите на култа не им се нрави телесното и духовно гърчене на йогите. Но да сме живи и здрави.