Няма проблем, по който комшията да не може да ти даде акъл - нерез ли ще кастрираш или компютър от вируси ще чистиш, него питай, а това, че подходите му са идентични, не е проблем, както твърди латентният инженер от съседния вход, напротив, улеснение е.

- Според теб преговорите с други страни - членки на НАТО, за съвместна охрана на въздушното ни пространство най-вярното решение на проблема с липсата на самолети ли е, или това са глупости на търкалета? - зададох му актуален въпрос.

Той отпи тренирано от бирата, замези рутинирано с царевична пръчица, пък каза:

- Гледали сме го този филм! Типичен пример за така характерната за българските управници политика на преместването в другия крачол!

- Искаш да кажеш, че целта е едни милиони да се преместят в правилния крачол - разтълкувах думите му.

- Съвместна охрана на въздушното пространство! - продължи той. - Някой ще громи врага в небето, а ние отдолу ще гледаме, ще викаме "Хайде наш'те!" и ще събираме падналите самолети да ги предаваме на вторични суровини!

- Безпощаден си в иронията! - потръпнах.

- Българското въздушно пространство си е наша грижа! - постулира комшията.

- Добре, но съвсем скоро няма да имаме самолети! - визирах главния проблем.

- И какво от това? Ще се намери алтернативен подход! - усетих, че следва акъл и застанах нащрек. - Щом не можем да ги борим във въздуха, ще ги борим на земята! Подмамваме ги с баница да кацнат и ги съсипваме в ръкопашна схватка!

По-ясна българска военна доктрина не е формулирана от 14 април 1205 година, когато цар Калоян е посочил с могъщия си показалец рицарите и е ревнал гороломно "Трепете ги!". Слушах го със зяпнали уста и добре, че комшията отпи от бирата си, та и аз се сепнах и надигнах моята.

В това време от съседния вход излезе инженерът, оцеляла човекоединица от първоначалното натрупване на висшисти в България, характерно за средата на миналия век.

- Чухте ли! - извика той. - Правителството е дало мандат на министерствата на правосъдието и на вътрешните работи да започнат преговори с други страни - членки на ЕС, за съвместна правосъдна, правоохранителна и правораздавателна дейност!

Той стисна по-здраво празните пластмасови шишета и хукна към спирката да създава работа на градския транспорт.

- Позор! - даде сурова оценка комшията.

- Ами не се получава у нас правораздаването - очертах ситуацията към момента.

Логично получих поредната порция акъл:

- Ще се намери алтернативен подход! Имаме си мешере, имаме си футболни агитки! Едните ще съдят, другите ще изпълняват присъдите! Хем ще работят заедно, а не да се изостря етническият модел!

По-ясни указания в българския правен мир не е имало от 26 юли 811 година, когато Крум е посочил с могъщия си показалец Никифоровата кратуна и ревнал гороломно "Жаден съм!". Сякаш усетил мислите ми, комшията пак надигна бирата. Последвах примера му, пък зададох въпрос:

- Според теб, комши, дали правителството скоро ще си даде мандат да започне преговори с правителствата на други страни - членки на ЕС, за съвместна управленска дейност у нас?

Той понечи да отвори уста за кратка сказка по темата, но в този момент от входа излезе комшийката - поруменяла, засмяна, с чиния мекици. Дойде при нас, поднесе ни я:

- Почерпете се! Правителството е започнало преговори с мъже от други страни - членки на НАТО, за съвместно изпълнение на съпружеските задължения в България! Истинските мъже у нас били на привършване!

Взех си мекица и задъвках, чакайки комшията да предложи алтернативен подход.