Речовитите хора, читателю, пълнят с радост сърцето ти, знаем. Независимо дали журналисти, дали народни водачи. Но само тънкият анализ може да свърже така нещата, че да се изясни кое след кое иде, и дума дупка прави ли. Ето, да речем, "Преса" излиза с огромното заглавие "Ципрас клекна пред кредиторите". Ние си го представяме - в такава поза - и хем жално ни става малко, хем комично. Обаче после зачитаме в "24 часа", как поради гръцката криза само за ден-два най-големите световни богаташи изгубили цели 88 милиарда долара, и направо страх ни хваща. Добре, че този гръцки мъж само клечи, мислим си. Щото ако беше и нещо друго направил, не ни се мисли каква сиромашия щеше да докара на световния елит!

Или друга експресия - кметът на Кюстендил Паунов в "Стандарт" се вайка, че от забраната за внос в Русия черешопроизводителите търпели загуби, и иска компенсации от министерства и еврофондове. Не откриваме някой да му отвръща, но откриваме как министър Ненчев в същия вестник иска да купува неруски изтребители, но друг път. Сега щял да ремонтира руски. А министър Митов обяснява да се не плашим - нямало само американци да идват тук на учения, но и албанци, и румънци, та спокойно.

Изглежда обаче някому не е спокойно, след като нещо като "Хвърковата чета" шета из страната, поне според в-к "Преса", по думите на депутата Енчев. Според него МО плащало на политолози и социолози да обикалят страната и "насаждат страх срещу Русия". Сред тях са все отбрани "експресионисти" - Соломон Паси, Георги Ганев, Огнян Минчев и др.

Самият министър-председател обаче рекъл, че не знае такова нещо. И по експресивност затъква всички в малкия си джоб. Цитираме го, според същия вестник, все по руската тема: "В Баку се видяхме с Путин, здрависахме се, една дума не ми е казал, а вие се тревожите, че едва ли не война ще стане." Какво чудо, мислим си. Досега смятахме, че политиците общуват с шамари и шутове, а то - виж ти, здрависали се. И ни "Здравствуй", ни "Прощай".