Слязох пред блока да потърся компания и смисъл. Край нашия блок постоянно се намират най-различни неща, най-често компания и неприятности, по-рядко приятели и смисъл, почти никога пари. Веднъж, преди двайсетина години, си намерих жена, тип "съпруга", но това е изолиран случай, поне при мен.

Днес намерих комшията от горния етаж и танк.

- Живо-здраво! - подвикнах на комшията. - Тъкмо ти ми трябваш!

Той махна с ръка:

- Остави ме, че съм бесен! Гледаш ли го този шаран! - посочи танка. - Паркирал е на моето място в градинката!

- Какво ти пука?! - свих рамене. - Ти пък паркирай до катерушката!

- А, не, до катерушката паркира Иванов от съседния вход! Трябва да има ред! Няма ли ред, всякакви ще си паркират танковете където им е удобно!

И той изгледа мръсно огромната тенекия. Аз пък се завъртях около нея, подритнах веригата да видя опъната ли е. Опъната беше.

- Недей! - подвикна комшията. - Ще вземе да се включи алармата!

- Глупости! Танковете нямат аларми!

- Как да нямат?! Я гледай що е желязо! Тонове! Това във вторични суровини струва поне сто лева! Докато се обърнеш и ще го натоварят на каруцата!

Изгледах го снисходително:

- Ще го натоварят друг път! Ако има аларма ще го натоварят, щото кой ти обръща внимание на аларми! Танкът има оръдие и картечница, понеже американците много добре знаят от шпионите си, че само така ще се опазят от откарване във вторични суровини!

Комшията замислено обиколи машината и даже подскочи два-три пъти, опитвайки се да надникне в дулото на оръдието й.

- Значи според теб танкът е американски? - попита ме.

- Е, какъв да е?! Ти вестници не четеш ли?

- Може да е руски? - предположи той. - Преварили са превантивно и сега като дойдат американците, командирът на танка ще открехне люка и ще им каже "Сожалеваю, ама тука ние паркираме, ако на нас не вярвате, прочетете в учебника по история за трети клас!"

- Чакай сега, нали на това място ти паркираш колата си? - подсетих го.

- Паркирам като ги няма руснаците. Така са се разбрали още навремето Сталин, Чърчил и Рузвелт.

Обмислих думите му, чешейки се по дясното долно мозъчно полукълбо. Хипотезата не закъсня:

- Да не е турски, и за тях пише в същия учебник?

Комшията беше категоричен:

- Ако беше турски, щеше да има полумесец на купола!

- А защо няма червена петолъчка или надпис "USA"?

Двамата отново обиколихме танка, клекнахме с пукащи колене - под танка лежеше черна котка, на вид българска.

- Не остава нищо друго, освен, че танкът е китайски - обобщих резултатите. - Сега домат в пазарджишко да узрее, при по-внимателен оглед от парламентарна комисия се оказва, че е китайски.

- Само е китайски - съгласи се комшията. - От китайския ресторант на съседната пряка са го докарали тук. А ние какво, в Китай ли да вървим да паркираме?!

- Не - поклатих глава, - далече е и ще ти излезе много скъпо, щото не си на метан. Ама и на метан да беше, пак ще е скъпо заради роуминга извън Европейския съюз.

- Значи ще паркирам до катерушката, пък да му мисли Иванов от съседния вход! - отсече комшията.

- Така те искам! - тупнах го по рамото. - Да вървим да пием бира отсреща, а като се върнем, танкът може да го няма!