Въпреки слабото подобрение на съотношението на пенсиите спрямо заплатите в последната година парите за старост все още не могат да наваксат замразяването им в няколко поредни години. Съотношението между средната пенсия и чистата средна заплата - след данъците и удръжките за служителя - през последните четири години се е влошило, показват изчисления на "Сега" на база данните на Националния осигурителен институт. Ако през 2010 г. средно пенсионерите са получавали малко над половината от средната нетна заплата за страната - 51.5 на сто, през миналата година това съотношение е паднало до 47.8%. Тоест парите за старини са загубили около 4% от адекватността си по отношение на заплатите въпреки индексацията по швейцарското правило м.г., великденските и коледните добавки и ръста на средния осигурителен доход. Трябва да се отбележи, че все пак през 2014 г. съотношението се подобрява минимално спрямо 2013 г. - с 1.4%. То обаче не е достатъчно да обърне тенденцията на изоставане и да се стигне поне до нивото от 2010 г.

В същото време разходите за пенсии на НОИ като дял от БВП растат. Миналата година са стигнали 9.9%, а през 2010 г. са били 9.7%. Като се включат и разходите за обезщетенията, които НОИ плаща - болнични, майчински и др. - процентът разходи за м.г. скача на 11.4% от БВП. Толкова като дял са били общите разходи на осигурителния институт и през 2010 г. В пари разходите изглеждат така - през м.г. за ДОО са похарчени близо 9.4 млрд. лв., тоест за четири години плащанията са се увеличили с близо 1.2 млрд. лв. на фона на по-неадекватните пенсии. Осигурените българи са намалели с около 100 хил. до малко над 2.7 млн. души. Пенсионерите също са с близо 13 хил. по-малко - 2 181 896 души. Средната пенсия обаче се е повишила - през 2010 г. пенсионерите средно са получавали по 263 лв. и 44 ст., пет години по-късно средната пенсия е 310 лв. Пенсията за осигурителен стаж и възраст е 338 лв., а през 2010 г. е била 284 лв.

Наскоро социалният министър Ивайло Калфин заяви, че пенсията като заместващ доход трябва да е около 80% от последното възнаграждение на човек, преди да спре работа. За да се случи това, пенсиите трябва да се увеличат значително, а това не се очертава в обозримо бъдеще. Анализ на социалното ведомство показа, че първите поне пет поколения, родени след 1960 г., ще получават ниски пенсии, а задължителното осигуряване във втория стълб ще ги ощетява. С пенсионната реформа, която се разглежда в момента в Народното събрание, се поставя цел пенсиите да се увеличат с 40%, но за това няма краен срок. Управляващите ще увеличават тежестта на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите от 1.1 сега до 1.5 с процент, равен или по-голям от швейцарското правило за съответната година. Тоест ръстът на старите и новите пенсии ще зависи до голяма степен от възможностите на бюджета. Увеличението освен това ще започне от 2017 г., предвиждат промените в Кодекса за социално осигуряване.