Радио "Фокус": ...Очевидно е, че ценностната система е разрушена там, където я е имало, а там, където я е нямало, не е изградена... Неведнъж е повдиган и въпросът за това, че липсват достатъчно кадри, които могат да водят тези часове (по религия).

Янка Такева, просветен синдикалист: Има кадри... Има такива учители. Нашите учители, които преподават последните единици по история за „Религията", по философските науки, те са също подготвени и им е необходима само една малка и по-задълбочена квалификация. Ако всичко това се прозре, майката, бащата, че трябва да спасим душата на човек, защото психологията е най-трудната наука. Психологията е душата на човек. Тази душа е разрушена от всички тези неща, за които и вие казахте преди малко от липсата на ценностна система, но това което направи синдикатът на българските учители, 45% от българските родители ще поискат децата им да изучават православното християнство по 2 причини. Първата е това, че никой до сега не ги е попитал - искат ли или не. Втората е това, че всеки родител иска да има успешен син или дъщеря, а всяко дете, когато порасне, иска да бъде успешен млад човек, за да може да има успешна реализация. Не може едностранчиво, без пълното познание да станеш успешен. Затова ние смятаме, че едната част от познанието се намира точно в православното християнство и другите религии.

РФ: Всъщност, тези данни, които цитирате за 45% родители, които ще поискат, това са данни на базата на ваша анкета, така ли?

ЯТ: Точно така. Ние направихме една анкета. По този въпрос бях в Гоцеделчевската епархия, толкова много родители са изпратили там в манастира в Хаджи Димово на летен лагер, където освен почивката, те получават и познания. Аз искам да благодаря на Митрополита на Неврокопската епархия, който създава тези възможности, включително, че до 15 септември са запълнени всички стаи в манастирския комплекс. В това число и с ученици от Северна Гърция. Когато човек отиде в женския манастир в Мъглиж ще види също, че родителите водят доброволно децата си на съботно-неделно училище. Нека да вземем обединения детски комплекс във Варна. Там преминават по 2000 деца, които искат да се запознаят с ценностите на православната религия. Кой води тези деца през цялата учебна година? Водят ги родителите, никой не ги насилва да ходят там. Аз смятам, че по една от националните телевизии трябва да има едно такова предаване, защото смятам, че дефицитите на нас възрастните в това отношение са изключително дълбоки и мисля, че е крайно време да се обърнем към себе си и душата си, към създаване на спокойствие, което ще ни направи по-добри по между си, по-добри вътре в семейството, по-добри отношения между син и баща, майка и дъщеря. Ние разрушихме ценности, които сега гледаме по турските сериали. Много често ме питат: г-жо защо толкова се вглъбяваме в турските сериали? Отговорът е еднозначен - защото ние забравихме тези ценности на отношение на възрастните хора. Погледнете съвременния млад човек какво прави. Той не вечеря с родителите си, той не казва на майка си или на баща си благодаря; или нашите възрастни хора стоят на балкона или на прозореца и чакат дъщерите си и синовете им в месеца по един път да им звъннат телефона или да отидат на село да ги видят. Това са много страшни неща, които стават в обществото. Трябва много сериозно да се замислим над това. Не напразно в българските народни приказки са ни дадени именно тези ценности. Нали знаете приказката за „гаванката и стареца"? Знаете я. Това е, когато синът дълбае едно дърво и бащата го пита за какво ти е? А детето отговаря, че когато остарее ще се храни от нея и ще го затвори в тази малка колибка, защото „ти така правиш с дядо". Това е примера, който ние даваме на младите хора.

РФ: Иначе, преди всичко, ние като родители си пожелаваме нашите деца да бъдат живи и здрави и да станат добри хора.

ЯТ: Да, всеки се моли така в себе си и се обръща към господа и казва: „Моля те дай здраве и късмет на детето ми и нека бъде успешно!". Може ли да бъде успешно, когато личният пример е неуспешен?

РФ: Сигурна съм, че тези ваши идеи и тези ваши предложения са посрещнати радушно от Светият синод, защото и от негова страна това е нещо, което много пъти е повтаряно. Да се надяваме, че успешните крачки в тази посока са направени чрез този разговор.