На две страници в "24 часа" четем за Лъчо терориста. Бизнесмен, който се самоубил наскоро, както научаваме. Лека му пръст и бог да го прости тоз човек, случват се такива неща. Странно ни е едно - оказва се, че навремето завладявал с другари самолет във въздуха, вадел нож на пътниците, аверът му по терор клал стюардеса и прочее... Същият Лъчо сега притежавал два законни пистолета, с единия се бил гръмнал... Чудим се още веднъж кой, кому и защо дава оръжие у нас, и абсурдът ни се струва абсурдно голям.

Голям, голям, колко да е голям - колкото друг бизнесмен - Георги Гергов, в "Преса". Той си е червенушко, но признава, че Бойко Борисов му е приятел, и че приятелят му по-добре се оправя с политиката, щото "не прави гафове". Казва още, че Попова трябвало да е президент, а Плевнелиев - вице. Мъчим се да открием тука някакъв абсурд, и откриваме.

Но тези неща са дреболии в сравнение с гъските и грантовете в "Труд". Като прочетохме, онемяхме, и така си и стоим - със зинала уста, като гъсок, ошашавен от жегата... Оказва се, че плащат много пари от ЕС на фермерите, които не си жънат навреме нивите, или ги оставят да буренясат. Защото по този начин можели да се изхранват зимуващите у нас птици, примерно разни лешояди.

В същия вестник пише и как се изхранва многобройна група хора от НПО хранилки. С грантове от фондация "Америка за България". Някои взели бая пари, за да анализират т. нар. "език на омразата", други също бая - за "граждански мониторинг на законодателството", и прочее... "Каква по- легална форма от това да ти плащат, за да обикаляш жълтите павета или да надуваш вувузели..." - пита вестникът. Става дума за стотици хиляди евро, правете сметка.

Защо не бях и аз гъсок -

гъсок от НПО-ото,

да клъвна някой грант дълбок,

по-сладък от житото... -

размечта се в стих прелитащият, но редакторът го перна с вестник: "Лириката после!"