Дълго и напоително интервю с главния прокурор по bTV. Разговорът периодично се върти около митичния "автор" на "Труд" - Калоян Стоев, по чиито публикации прокуратурата се самосезира и започна проверки в правосъдното министерство. (Оня ден главният редактор на вестника призна с гордост: Je suis Kaloyan Stoev.) В хода на разговора Цацаров спори задочно с реформатори и протестьори, конкретно с Радан Кънев, който смята, че главпрокурорът е "стъпил на чертата", която разделя добрите от лошите.

***

Сотир Цацаров, главен прокурор: ...Ще ми позволите една забележка - дали авторът (Калоян Стоев) е фалшив - не зная, но изданието не е фалшиво. Това, че на г-н Кънев му харесва какво пише в определени издания и какво не пише в други, не е мой проблем. Но това е вестник, който излиза с името си. Не защитавам "Труд" - знам, че и това ще ми бъде приписано. Но припомням му (на Радан Кънев) като на юрист, че публикациите в печатни издания, и въобще в медиите, са законен повод по смисъла на НПК. Така че хайде да не мерим медиите на фалшиви или не, защото НПК не е.

Антон Хекимян, bTV: Или на угодни или неугодни в случая.

СЦ: Кои са угодните на г-н Кънев медии? Може би изданията на г-н Прокопиев?

АХ: Вие трябва да кажете.

СЦ: О, не! Аз нямам какво да кажа - аз чета всички. Може би издаваните от г-н Прокопиев са тези, които харесват на него.

АХ: А на вас кои ви харесват?

СЦ: Знаете ли на мен кои ми харесват? Харесват ми тези, които показват новина, факт такъв, какъвто е и оставят тълкуванието на читателя. Без да внушават добро, лошо, без да внушават презрение или да речем отрицание. Харесват ми например, новините така, както ги поднася една информационна агенция. Не зная дали е допустимо да кажа името й в ефир. Но тя дава на читателя правото да мисли, а не да му насажда настроения. Ако ми позволите само едно изречение, защото трябва да отговоря - не върви - утре ще ми кажат, че съм избягал. Ако това е чертата, аз не съм върху нея, не съм с единия крак в едното пространство и с другия крак в другото пространство. Той го знае много добре. Той знае много добре, че аз не съм нито по чертата, нито от неговата страна на чертата. И ако не го е разбрал, ще му го кажа пи сега - аз съм на отсрещната страна на чертата. Аз към на страната на чертата, която мисли прагматично и професионално.

АХ: Само че тази черта я нарича той "разделителна линия".

СЦ: Тази черта за първи път я нарекох аз "разделителна линия", защото казах, че такива като него чертаят разделителни линии в българското общество. И той ги чертае съвсем съзнателно. (...)

АХ: Добре, да се върнем към любимите-нелюбими, удобни-неудобни мерки.

СЦ: Да, да се върнем.

АХ: Ето, една статия от вестник "Капитал" в случая ще ви цитирам. 29 март 2013 година - вие вече сте главен прокурор на България, и в нея се споменават ред факти, свързани с КТБ, с увеличаването на депозитите вътре, с изтичането на пари към кухи фирми. Защо не се самосезирахте по тази статия, например, още тогава, а трябваше да се стигне до разпада на КТБ? Тази статия, между другото, има реален автор, който може да бъде открит - проверих, има снимка.

СЦ: Извинявайте, вие сте проверили нереалния автор в "Труд" и реалния автор в "Капитал"? Така ли да разбирам?

АХ: Нереалният автор в "Труд" няма снимка и няма...

СЦ: Искате да ми кажете, че наличието на снимка е гаранция за реален автор? Добре, да се върнем на статията на "Капитал" във вестник "Капитал". Аз съм встъпил в длъжност на 10 януари или по-точно на 21 януари 2013 година. Не сме се сезирали по тези публикации. Отчетени са и други.

АХ: Само една от многото.

СЦ: Тя е само една от многото. Тоест, има някаква еднопосочност на действията на прокуратурата, това, което тя е открила в КТБ и това, което е открил в статиите на своето издание г-н Прокопиев, нали така?

АХ: Така е.

СЦ: Така е.

***

(Тълкуватели, мислители, аналитици, вие сте на ход! "После" дава мило и драго, за да разбере какво е искал да каже главният прокурор и с какво се съгласява топжурналистът.)