Стана дума, че именно българската победа при крепостта Маркели (до дн. Карнобат) е може би събитието, което връща у българската политическа класа, а и у цялото българско общество наверно, спомена за българската имперска идея. Само няколко думи има за това у летописеца Теофан Изповедник и у тези от летописците, които черпят данните си от него (вж. Извори). "Българите взели . . . и императорската палатка с цялата нейна прислуга", пише добре осведоменият Теофан, а ние нямаме основания да не му се доверим.

Понеже император Константин VI Багрянородни едва се спасил в тая битка (вж. втората част на текста), то имаме всички основания да предположим, че заедно с императорската палатка българските воини завладели също и знаците на императорската власт, чието място по време на поход често е точно там. Така, че трябва да сме сигурни - знаците на императорската власт през 792 г. се оказват в български ръце.

Това летописно сведение остава недооценено в наши дни. Поредицата от Крумови завоевания през следващите две десетилетия напълно са замъглили значението на битката под Маркели на 20 юли 792 г. Ако се обърнем към възникването и развитието на българската имперска идея не можем да не установим, че главните етапи в това развитие са свързани все с конкретни събития. Вече разположихме зараждането й в годините на Кубратовия престой в Цариград в началото на VII в. Първото възраждането на тази идея ще трябва да се отнесе в годините след 680 г. и особено след Тервеловото пребиваване в Цариград. Лесно ще открием конкретните имперски проявления, възникнали в резултат на тези два досега на български владетели до имперското всекидневие на византийските владетели, на двора и на имперския столичен град. Друг път ще бъдем по обстоятелствени, но и сега може да се припомни съдържимото в находката от Малая Перешчепина, а и владетелското самочувствие в написаното около Мадарския конник. Безбройните златни и сребърни съдове и знаци на властта, както и неприкритата гордост, са само две от проявленията на имперско самочувствие, така както то е разбирано в тия времена. Заради тези исторически успоредици ще смятаме, че пленяването на императорската палатка, с царските инсигнии, с огромното количество пари, с целия обоз, с вещите за всекидневна употреба и с цялата императорска прислуга връща самочувствието на българския владетел Кардам, припомня славните времена на дедите му.

След десетилетия на вътрешни борби за власт, след десетилетия на влагане на огромни средства в свръхскъпите укрепителни строежи в младата българска държава - да припомним само проточилите се на стотици километри валове, които в по-голямата си част са издигнати точно в десетилетията преди възкачването на господаря Кардам на българския престол, след поредица от неуспешни войни с Византия българската хазна със сигурност е поизпразнена по това време. Та за това трябва да си представим смайването на господаря Кардам и на неговите приближени от богатствата и лукса, който им се предоставял. Такова събитие може да завърти главата всекиму, стига да е малко от малко по-славолюбив.

Още едно уточнение се налага сега. Един твърде спорен исторически документ напоследък разбуни духовете, Джагфар Тарихи. Друг път може по-подробно да се върнем на неговата поява и на мненията на специалистите за съдържащите се там мнения, но ако някога се приеме за достоверно написаното там, ще трябва несъмнено да приемем, че господарят Кардам (Караджам, според извора) е от рода Дуло. А точно от първия български владетелски род са и господарят Кубрат, и великият господар Тервел - единствените до този момент носители на българската имперска идея в нейната дотогава почти двувековна история.

Наистина е твърде рисковано, а понякога и осъдително, да се привличат толкова спорни исторически свидетелства, но времето на последните български господари от края на VIII в. е крайно зле отразено в най-достъпните ни от всички извори - византийските, та всеки ред и всяка дума в повече, до която можем да се доберем, са добре дошли. Впрочем, привличането на Джагфар Тарихи сред свидетелствата за времето на господаря Кардам само допълва представата ни, не променя решително нищо. Напротив, след като чрез исторически успоредици се установява възможността за възкресяването на българската имперска идея, то родовата привързаност на господаря Кардам към нея е само един допълнителен щрих, придаващ само повече цветност на историческата картина. А и въпросът с достоверността на Джагфар Тарихи като исторически извор няма изгледи да се реши в близко време, най-вероятно е тази компилация да си остане завинаги сред спорните исторически свидетелства.

Във всички случаи принадлежността на господаря Кардам към рода Дуло би обяснило добре и историята на неговото царуване, и историята на България през следващия един век, защото така измисленият в нашата историография така наречен Крумов владетелски род ще трябва да бъде изоставен, а българските владетели чак до цар Симеон Роман (977-997) ще трябва да бъдат причислявани към първия български владетелски род - Дуло.



* * *

Битката при Маркели, макар и накратко описана, е съвсем ясна. След една проучвателна малка битка през април 791 г. (вж. Извори в Свързани текстове), през юли 792 г. злощастният византийски император Константин VI Багрянородни започва нови военни действия. Първоначално той се заема с възстановяването на крепостта Маркели, разрушена от българската войска предната година. В същото време българската войска, предвождана от господаря Кардам, се установява в близкото укрепено селище Голое (при дн. с. Лозарево, Сунгурларско).

Крайният изход на битката е известен. Византийската войска е разгромена, избити са голям брой византийски сановници, а самият император едва се спасява с помощта на войника Иван Боила - бъдещият християнски светец Йоаникий Велики, според едното от неговите животоописания, писано наскоро след 846 г.

Този сравнително нов извор, който допълва богато няколкото реда за битката при Маркели у Теофан Изповедник, бе въведен сравнително наскоро (Димитър Ангелов, Стефан Кашев, Борис Чолпанов 1983). И двете жития на св. Йоаникий изобилстват от нови данни (вж. и Герасим Петрински 2012), включително и за битката при Маркели. Рожденото име на известния християнски светец може да се възстанови като Иван Боила, а като добавим и родното му място - селото Марикат в провинция Витиния в Мала Азия (вж. Изображението), то българският му произход е вече извън всякакво съмнение. Така става още по-важно да не пропуснем този извор, особено при острия недостиг на подробности за тия времена.



* * *



Надявам се да е ясно, че голямото внимание, което отделяме на битката при Маркели от 20 юли 792 г. не е самоцелно. Тази бляскава българска победа, и заради малкото извори, и заради последвалите Крумови победи десетилетие-две по-сетне, остава и днес недооценена. Мястото, което й отделяме тук трябва да възстанови историческата справедливост.

(следва)



Извори



А през месец юли [792 г.] императорът [Константин VI (780-797)] се отправил на поход срещу българите и застроил крепостта Маркели [до дн. Карнобат]. И на 20 юли излязъл Кардам, господарят на България, с цялата си войска и се установил в укрепленията. А императорът, въодушевен и убеден от лъжепророци, че негова ще бъде победата, завързал сражение необмислено и безредно и претърпял страшно поражение. Завърнал се като беглец в града [Цариград], загубвайки мнозина не само от обикновените войници, но и от началниците, между които и магистъра Михаил Лаханодракон, и патриция Варда, и протоспатария Стефан Хамей, и бившите стратези Никита и Теогност, и немалко царски хора. [Загинал] и лъжепророка и астронома Панкратий, който му бил предсказал, че ще победи [в тази битка]. Българите взели и обоза, пари, коне и императорската палатка с цялата нейна прислуга . . .

Кардам, господарят на България, известил на императора [Константин VI]: "Или ми плати данъка [според мирния българо-византийски договор от 792 г.], или ще дойда до Златните врата и ще опустоша Тракия". Императорът пък като завил в кърпа конски тор, изпратил му го с думите: "Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак до тука. Аз ще дойда до Маркели, а ти излез насреща. И каквото бог отсъди." Императорът изпратил [заповед] в малоазийските теми да се събере войската и дошъл до Версиникия [неустановено със сигурност, може би до дн. Елхово], а Кардам дошъл в Гористия Авролева [неустановено със сигурност, вер. в Странджа] и понеже се страхувал, останал в гората. Императорът пък, като насърчил войската си, отишъл чак до Голия Авролева [неустановено със сигурност, може би в най-източните части на Сакар], призовавайки [Кардам] към сражение в продължение на 17 дни. Този обаче не се осмелил, но се завърнал като беглец в страната си . . .

През месец март, седми индикт [=799 г.], князът [Акамир] на славяните от Велзития [в Тесалия или в Македония] . . . поискал да изведе синовете на Константин [V Копроним, които били заточени в Атина] и да постави един от тях за император. Щом научила това, императрица Ирина изпратила при патриция Константин Серандапих неговия син Теофилакт, който бил спатарий и неин племенник, ослепила всички [синове на Константин V] и осуетила заговора им срещу нея . . ."

Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760-818)



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=759730

(Възраждането на българската имперска идея)