|
| Ноември 2005 г. Тогавашният гръцки премиер Костас Караманлис с президента на Румъния - Траян Бъсеску и българския му колега - Георги Първанов в Атина. Двамата президенти гостуват в гръцката столица по случай гръцкото съгласие България и Румъния да влязат в ЕС. |
Популизмът и отказът от реформи имат своята цена,
коментира Институтът за пазарна икономика, като сравнява развитието на Гърция и България през периода 2005 - 2014 г. Това, което десетте години очертават, е следното: България расте, но бавно - защото се опитва да бъде финансово дисциплинирана, без да прави сериозни реформи. Гърция неспасяемо пропада - защото се опитва да надхитри и кредиторите си, и икономическите закони. И през целия период имитира промени и готовност за реформи.
Преди десет години - през 2005 г., Гърция се намира в златната среда на ЕС като стандарт на живот. Брутният вътрешен продукт на човек от населението с отчитане на покупателната способност е 92% от средното на съюза. За България този показател по онова време е отчайващо нисък - само 36% (или 64% под средното за ЕС).
10 години по-късно двете държави са се сближили значително - главно заради сриването на икономиката на съседите и по-малко заради нашите постижения. През 2014 г. гръцкият БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност е паднал до 72% от средното за ЕС, а българският се е повишил до 45%. Коментарът е излишен, нали? За това време Гърция увеличи в пъти сумата на дълговете си и буквално изяде стотици милиарди евро. България се стремеше да се простира според чергата си. Гърция, макар и член на еврозоната, с пренебрежение тъпчеше критериите от Маастрихт и изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Става дума най-вече за двете основни правила за финансово благоразумие - бюджетният дефицит да не превишава 3% от БВП и държавният дълг да не надхвърля с повече от 60% мащабите на икономиката. Гърция, както е известно, не се свенеше да приключва години наред с двуцифрен бюджетен дефицит, а дълговата топка се превърна в лавина и надмина 170% от БВП. През същите 10 години България почти стриктно се придържаше към критериите за финансова стабилност и дори след рекордната емисия на дълг тази година остава далече под тавана от 60% от БВП.
През 2005 г. дългът на България бе 27% от БВП. През 2014 г. почти няма промяна - 28%. И макар че се очаква тази и идната година процентът да порасне още малко, страната ни си остава отличник на фона на повечето страни от ЕС. Гръцкият урок обаче идва съвсем навреме, за да покаже какво се случва, когато година след година демагози проповядват, че бюджетната дисциплина вреди на икономиката, харченето е полезно, а късогледи правителства, петимни за власт, инжектират доходите и икономиката с убийствени дози дългов допинг. Може и да има ефект - но за кратко, а пораженията са дълготрайни.
През 2005 г. правителственият дълг на Гърция е точно колкото икономиката й (100% от БВП). През 2014 г. вече е 177%. Което е равносилно на неплатежоспособност. "Унизителните" изисквания на кредиторите днес са само следствие, причината за неволите на гърците са техните собствени
правителства, водили безумна финансова политика
През 2010 г. Атина дължеше "само" 100 млрд. евро, а 5 години по-късно сумата е над 320 милиарда. От 2008 г. досега БВП на човек в България е нараснал с около 8 процентни пункта, в Гърция се е сринал с 25%. Икономически съседите ни днес са на нивото си от 1999 г. Съседката е христоматиен пример, че наливането на пари в една икономика не води автоматично до просперитет на населението и че има огромна разлика между неразумно харчене и смислени инвестиции. Кризата от 2008 г. оголи корените на проблемите. Някои схванаха посланието, други - не. Гърция е само една от многото членки на ЕС, за която се роди новото понятие фокстерити (fauxterity) - политика на фалшиво остерити (austerity, което на народен език превеждаме като "затягане на коланите").
Няма данни истинското затягане на коланите да е убило естонската, ирландската или латвийската икономика. Фактите показват тъкмо обратното - Ирландия, която беше потънала също като Гърция в дългове и рецесия, мина на строга финансова диета и днес е сред най-бързо растящите икономики на ЕС.
А след излети стотици милиарди нови заеми вижте къде е Гърция днес - всяко четвърто дете живее в бедност и близо 3.9 милиона гърци са в риск от бедност или социална изолация. Данните са на ЕЛСТАТ - държавната статистическа служба на Гърция. През 2005 г. със съседите имаме еднаква безработица - 10%. През 2014 г. безработни са 11.4% от българите и 26.5% от гърците. Данните за заетостта са още по-показателни (виж графиката).
Какво искат от Гърция нейните кредитори днес? До болка познати и у нас промени - като намаляване на разходите за чиновниците, запушване на пробойните в пенсионната система, данъчни реформи и подобряване на събираемостта, либерализация на затворените професии, реформи в трудовото законодателство, приватизация и прочее. Ако върнете лентата - примерно в 2011 г. или още по-назад, ще прочетете абсолютно същите изисквания и препоръки към Гърция. Ако те се бяха случили през последните петилетки, съседите днес щяха да се борят не с фалита, а за по-добри икономически резултати.
От 1997 г. България почти неотклонно поддържа финансова дисциплина, до голяма степен благодарение на валутния борд, който си има железни правила и допуска печатане на пари само при изхабяване на банкноти, не и за решаване на фискални проблеми. Гърция също не печата евро, но бидейки част от еврозоната, дълги години се радваше на евтини заеми и лесна финансова подкрепа от европейските партньори. Е, видяхме резултатите - и сега, и през 2012 г., когато кредиторите отписаха от гръцкия дълг сума, равняваща се на бюджета на Чехия за няколко години например.
Затова да не говорим за гръцката гордост, достойнство, революция и други бла-бла - няма нищо революционно в това
да браниш с цената на фалит привилегии
и няма нищо достойно в това да искаш някой да ти дава тонове бали с пари и да не искаш да ги връщаш, а вместо това да искаш още.
А колкото до премиера Ципрас - как се нарича състоянието на човек, който тропа по масата и претендира за милиарди от кредиторите си, после ги нарича рекетьори, след това пак влиза в преговори с тях и обещава чинно да прави каквото му кажат, за да получи пари. Триполярно разстройство?
Дори с нерешителните и половинчати мерки, преди Ципрас да дойде на власт, Гърция бе тръгнала към излизане от блатото - в края на 2014 г. икономиката й най-сетне започна да расте. А после дойде СИРИЗА и натика страната обратно в блатото.
"Тласкат ни към насилствена българизация", драматично се провикна наскоро гръцки депутат. Като че ли някой ги е насилвал да вземат колосалните заеми!
От наша гледна точка пък страшно е друго - някой да тласне България към гърцизация. Ние няма накъде да обедняваме.
В ЦАРСТВОТО НА БОНУСИТЕ
В държавния сектор на Гърция са измислени над 137 вида бонуси, съобщи икономистът Георги Найденов. Ето десетте най-странни:
- добавка за подгряване на автомобил (ОТЕ) - 690 евро месечно за 420 души
- добавка за измиване на ръце (в жп компанията) - 420 евро месечно,1987 души
- добавка витло (пристанищни работници) - 840 евро месечно, 653 души
- добавка антена (ИСАП) - 1120 евро месечно, 329 души
- добавка за разнасяне на папки - 290 евро месечно, 6800 души
- добавка за приемане и предаване на автобус - 450 евро месечно, 1100 души
- добавка за пристигане навреме на работа - 310 евро месечно, 1790 души
- добавка за ефективно приключване на дела (министерство на правосъдието) - 595 евро месечно
- добавка за работа с факс - 870 евро месечно, 657 души
- добавка за ползване на ведомственото кафене - Национално петролно дружество, 120 евро месечно за всички служители.
|
| Сравнение между България и Гърция |
