|
| Холандският финансов министър и шеф на еврогрупата Йерун Дейселблум (вляво) и премиерът на Холандия Марк Рюте участваха в заседание на парламента в Хага, на което се обсъждаше новата спасителна програма за Гърция. |
Гърция се нуждае спешно от пари, за да плати настъпващи падежи по заеми от ЕЦБ и МВФ. Така нареченият "мостов" заем бе одобрен от финансовите министри от еврозоната в конферентен разговор. Средствата ще бъдат отпуснати от Европейския механизъм за финансова стабилност, ако решението бъде потвърдено на днешното заседание на финансовите министри на всичките 28 страни - членки на ЕС. Атина трябва да върне заема след 3 месеца. Дотогава вероятно ще е факт и новата 3-годишна спасителна програма.
Острата позиция на България е била предизвикана заради гаранциите, които се изискват от страните извън еврозоната за краткосрочното финансиране на Гърция до одобряването на основния пакет, стана ясно от коментара на премиера Борисов. Брюксел предлага мостовия заем да се осигури по линия на европейския механизъм за финансово стабилизиране. Той има право да набира до 60 млрд. евро ресурс на финансовите пазари, ползвайки гаранция от бюджета на ЕС. Този механизъм подкрепят и страни извън еврозоната. "Така при провал на Атина да върне парите всички страни - членки на ЕС, а не само страните от еврозоната, ще трябва да понесат загубата", обясни икономистът Георги Ангелов пред "Сега".
"На всичко това на заседание на ЕКОФИН във вторник България каза "Не!", или както е по-модерно напоследък - OXI. Разговарях с Юнкер и го уведомих, че и един лев не мога да загубя. Не може те да коментират, че се българизират, и да очакват нещо различно. Аз какво трябва да кажа - с Албания ли да се сравнявам", коментира премиерът Борисов. Той обясни, че заради съществуващия риск всички да плащат при невръщане на заема България е настояла Гърция да заложи в отговор предвиденото еврофинансиране за новия програмен период. "Вследствие на нашето "Не!" и изразената от нас позиция Европейската комисия разработва вариант да ни гарантира, че няма да загубим нищо при евентуално невръщане на заема", каза Борисов. От финансовото министерство вчера не коментираха ситуацията. Не стана ясно и колко точно би загубила България при поредна невъзможност на Гърция да посрещне задълженията си.
Позицията на кабинета среща подкрепа и от партиите в коалицията, и от опозицията, показа анкета на "Сега". "Мисля, че е добре да консолидираме обща позиция, но подкрепям първите неофициални реакции. За момента ние не сме част от еврозоната и няма логика, след като не споделяме ползите от това, да носим тежестите", коментира съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев. Сходна позиция изрази и Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт, според когото ситуацията прилича на "болен здрав носи". "Позицията ни трябва да бъде, от една страна, като на съседна и приятелска държава, но не трябва да поемаме финансова тежест", смята и депутатът от БСП Румен Гечев.
България не е единствената, която отказа да подкрепи безрезервно отпускането на гарантиран от всички заем за Гърция. Против се обяви Великобритания, а също така Полша и Чехия. Още в сряда стана ясно, че Европейската комисия отчита сериозните притеснения на страните извън еврозоната около предложения заем и ще се съобрази с тях. "Разбираме тези опасения. Работим по механизъм, който да защити страните извън еврозоната от каквито и да е било негативни финансови последствия при евентуално неизплащане на заема", коментира в сряда вицепрезидентът на ЕС Валдис Домбровскис.
Гръцките банки ще отворят врати в понеделник, обяви източник от банковия сектор, цитиран от местните информационни агенции. Лимитът от 60 евро на ден засега остава, но гражданите можело да натрупват сумите и да теглят по 120 евро за два дни. Отварянето на банките става възможно, след като вчера Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличи тавана на спешното финансиране за гръцките банки с 900 млн. евро. Решението беше взето, след като гръцкият парламент прие в нощта срещу четвъртък пакет от данъчни и пенсионни реформи, поискани от международните кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ като условие за сключването на споразумение за трети финансов спасителен пакет за Атина.
Еврогрупата също така одобри "на първо четене" третия спасителен пакет за Гърция, който е на стойност от над 80 млрд. евро. При вота в Гърция 228 от депутатите гласуваха "за", 64 бяха "против" споразумението и 6-има се въздържаха. Вотът обаче разцепи управляващата лява коалиция СИРИЗА. Преди това над 12 000 души протестираха пред парламента, при което се стигна до тежки сблъсъци с полицията.
Новите средства за Гърция ще бъдат отпуснати от Европейския стабилизационен механизъм, в който участват само 19 държави от еврозоната. Планът за спасяването на Гърция вече е одобрен от Франция и Финландия. Днес се очаква да гласуват и депутатите в германския Бундестаг. В интервю за радио "Дойчландфунк" германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че излизането на Гърция от еврозоната остава най-доброто решение, въпреки че е доволен от приемането на пакета реформи от гръцкия парламент.
Европейските кредитори могат да облекчат плащанията по дълга на Гърция, заяви пред Си Ен Ен шефът на МВФ Кристин Лагард. Шефът на ЕЦБ Марио Драги също се обяви за облекчаване на гръцкия дълг.
), но кофти завършил – 
с един милиард евро по "солидарността" с Гърция, политическите и икономическите дивиденти за България ще са в пъти по-големи в сравнение със "спасяването" на ПИБ ( 1.2 млрд. лева) или "спасяването на влоговете" - 6.5 млрд. лева, нищо че гарантираните влогове не били надвишавали 2.5 млрд. лв. С една такава помощ за Гърция отваряме врати не само в Гърция, ами в Германия, Франция... Ставаме стабилен "център на Балканите", по-лесно бихме преговаряли за какъвто и да е газопровод.
Ускорението по улея го кара да се изживява като общосъюзен "факт-ор"... Ама се е "загубил в превода"