Той се качи в автобуса на една от спирките, седна до мен и рече:

- Можете ли да ми представите някакъв легитимен документ?

- Мога - викам, - ама няма да го направя.

- Ще трябва - запъна се непознатият, - важно е! Защото като отидеш при главния прокурор ще ти искат много документи.

- Защо - питам го, - доброволно ще ходя при главния прокурор? Нямам такива планове!

- Не го ли направиш - вика, - реформата в правосъдната система отива на кино, държавата спира на едно място и започва да буксува, а ние отлитаме в небитието.

- Дреме ми за реформата - най-искрено му рекох аз, - а и държавата отдавна върви на задна скорост.

- Важно е - не отстъпи непознатият. - Защото ние сме решили доброволно да се предадем, да не пречим на държавното развитие, нека прогресът върви напред и най-после страната изправи гръб.

- Как така ще се предадете? - не разбрах аз. - И други ли като тебе има?

- О, много сме. Но се съгласихме да се предадем за доброто на народа. Не може една малка група да спъва развитието на правилните и добрите хора, които населяват страната ни.

Автобусът виеше и стенеше по тъмните и разбити улици, но не спираше. Попитах го:

- Какво толкова страшно сте извършили, че се налага да се предадете направо на главния прокурор?

- Е, него сме го виждали по телевизора, други прокурори не знаем - за това отиваме там. Предаваме се, защото се уморихме да сме хората, които пречат на всичко и всички. Пречим, дори когато пресичаме улиците на зелен сигнал и на пешеходната пътека. Тогава шофьорите слизат от колите и ни пребиват от бой, че объркваме движението и реда, техният ред.

- Това не е престъпление.

- Вече е престъпление, ако питаш тях. Те са наложили някакъв нов ред и ние пречим. Иначе те защо ще ни бият напълно безнаказани?

Замислих се.

- Е, така погледнато...

Непознатият врътна глава:

- Всякак погледнато. Ние пречим на общинската администрация, когато искаме да спазват реда и закона. Тези, които не са чули за правилата много преди нас получават всичко, което са поискали от кмет или община, а ние клечим като прокълнати по опашки пред гишетата. Да давам ли примери?

- Не - рекох, - никак не се налага.

- Ние учим и изкарваме дипломи, а държавата назначава хора, които си купуват всякакви документи на кило или на линеен метър. Все повече виждаме хора, които винаги са на първа линия, все те са най-отпред. А после става ясно, че били несъзнателни и дори престъпни типове. Като са несъзнателни, защо все ги дундуркат в държавните си ръце, питаме? Ама няма отговор.

- Ние - продължи непознатият, - пречим и на съдебната система. Защото искаме да правораздава по закон и съвест. Но там има шуробаджанащина, връзки и приятелства, шушу-мушу по телефона, лява ръка-десен джоб. Ни закон, ни съвест.

- Е, така погледнато...

- Пречим и на самата държава, когато протестираме и задаваме въпроси. За право, ред, морал, пари. Тогава държавата отива у телевизора и казва, че ние сме отрепки и маргинали, които само загрозяват пейзажа.

- Е...

- Решихме да се предадем още тази вечер. Ще живеем по техните правила, колкото и да са измислени и неправилни, нищо няма да искаме, повече няма да питаме, отказваме се. Но търсим нормален човек, който да отиде и да разкаже на главния прокурор всичко, пък и да пита кога ще започнат истинските промени в живота ни. Имаш ли някакъв легитимен документ?

- Най-добре - рекох му - говори с шофьора на автобуса. Той е нормален, легитимен представител на държавата, спазва правилата, грижи се за хората и кара все напред. Държавата му вярва, сигурно и главния прокурор ще му повярва.

Шофьорът на автобуса направо ни отряза:

- Не ме занимавайте с глупости! Когато изкарам истинска шофьорска книжка ще напусна тази работа. Разкарайте се!

Слязохме в мрака и се разкарахме. Ясно стана, че промените, които толкова много чакаме, няма да започнат от тази вечер.

Ех!