Хърватският външен министър Весна Пусич заплаши Словения с "пълен обрат в отношенията" заради разразилия се скандал с Пиранския залив. |
Спорът между Хърватия и Словения за Пиранския залив датира още от времето на разпадането на бивша Югославия през 1991 г. Заради него Любляна блокира през декември 2008 г. преговорите на Хърватия за влизане в ЕС. През октомври 2009 г. тогавашните министър-председатели на Хърватия и на Словения Ядранка Косор и Борут Пахор се договориха спорът да бъде решен от Международния арбитражен съд в Хага, след което Любляна отмени ветото, наложено на преговорите.
Арбитражният съд се състои от петима съдии, като словенският представител в него е Йерней Секулец. Хърватия също има свой магистрат. Съдът назначава останалите трима съдии, като единият от тях е и председател на състава, който гледа спора. Разговорите между съдиите и представители на спорещите страни извън съда са категорично забранени.
Веднага след като "Вечерни лист" публикува скандалните записи, хърватският външен министър Весна Пусич свика извънредна пресконференция. "Ако тези твърдения се окажат верни, това ще е много шокиращо и ще доведе до сериозен обрат в двустранните отношения", заяви тя. Премиерът на Хърватия Зоран Миланович заяви, че страната му ще започне разследване, за да защити интересите на страната си.
Словения реагира спокойно на заплахите на Хърватия. Премиерът Миро Церар заяви, че това е "очевиден опит да се повлияе на решението на арбитражния съд". Правителството му не било информирано за тайни разговори, свързани с Пиранския залив. Външният министър Ерявец, който е на почивка във Франция, определи скандала като предизборна кампания. В Хърватия в края на годината ще има парламентарни избори. "Очевидно е, че в Хърватия са много нервни", заяви Ерявец.
СЪМНЕНИЯ
Хърватският външен министър Весна Пусич заяви, че през пролетта Загреб започнал да има съмнения в безпристрастността на съда, след като словенският й колега Карл Ерявец прогнозира какъв ще бъде изходът на делото. Тя припомни, че Загреб се е съгласил спорът за Пиранския залив да бъде решен с международен арбитраж, тъй като вярва в професионализма и безпристрастността на съдиите и на съда като цяло.