В тая държава институциите пипат здравата, не си поплюват. Толкова здраво пипат, че в журналистическия факултет първото нещо, на което трябва да учат студентите, е - глагола "погват". Щурмуват, закопчават, подхващат - все глаголи на твърдата ръка. И добре, че демократичната традиция създаде у нас истински работещи институции и истинска свободна преса; за да бъдат калайдисвани престъпниците, а ние да научаваме за всичко това в най-дълбоки подробности.

"Инспектори и полицаи щурмуваха свинарник. ЛЕД ОТ КОЧИНА за уискито в Слънчев бряг", кънти "Труд" от 1-а стр. "Ледогенераторът работел сред зловоние и мръсотия", бърчи нос вестникът и целува ръка на компетентните органи. Имаме си печатни и държавни органи - ледоразбивачи!

Непосредствено под тази информация има отправка за две страници материал, посветени на юбилея на наш футболист от Златното поколение. Само че звучи малко като право на отговор на човека с ледогенериращата кочина - "Трифон Иванов на 50 години: Не съм направил лошо на никого".

Твърдата ръка освен глаголи произвежда и филмова продукция. Най-новото 20 на пътя - "По идея на генерал Ангел Антонов слагат камери в колите на НСО". Тази пък инициатива идва понеже преди няколко дни семейство с автомобил се оплака, че са били тероризирани на пътя от кортеж на НСО. Ангел Антонов е началникът на службата, чиято основна функция е да глезят и шпионират високите етажи под предлог, че ги телоохраняват. Веднъж Плевенската филхармония свири нещо в зала "България", което бе уважено от Цецка Цачева; по тоя повод цялата зала беше блокирана от гардове с розови ризки, а на входа бе поставен металодетектор и пропусквателен пункт. Пипат юнаците - и прелитащия го опипаха за оръжие, щото се беше излъгал да ходи на симфоничен концерт. Късмет!

От всичко най-хубавото на твърдата ръка е, че можем да сме спокойни за децата: "US хамъри нахлуха в детска градина" ("Телеграф").

Спете спокойно, деца!