Намерих на улицата едно парче демокрация. Явно се е отчупило от голямата демокрация, която ден и нощ строяха по нашите земи. Замислих се - демокрация е това, не мога така да я оставя, ще я гепят и като едното нищо ще я предадат за вторични суровини. Нарамих парчето и го прибрах в мазето. После звъннах в общината.

- Така и така - казвам, - намерих на улицата едно голямо парче демокрация. Да не сте го загубили вие, вижте си там общинските дела.

- Ей - викат общинарите, - я не ни занимавай с глупости, че на нас главата ни гори. Хората искат да оправим дупките по улиците, водопроводите гърмят като конфети, кучетата по улиците ще ни изядат заедно с обувките, ти си седнал да ни занимаваш с демокрация. Ще я вземем само ако е по някоя европейска директива, иначе хич не ни и трябва!

Набрах телефона за спешни обаждания.

- Здравейте - казвам, - едно голямо парче демокрация се търкаля на улицата...

Прекъсват ме:

- Има ли пострадали граждани? А материални щети?

- Не - казвам, - още няма пострадали от демокрацията, поне на нашата улица. Ама кажете какво да я правя, може на някого да липсва.

- Господине - казват ми от спешния телефон, - когато се освободи екип, ще изпратим хора да я огледат.

- А аз какво да я правя дотогава?

- Поливайте я - викат, - това няма да й навреди.

Явно нещата се закучиха. Обадих се в правителството и викам:

- Елате си я вземете тази демокрация, дето се търкаля по улицата отпред. Не може да не ви трябва точно на вас. Демокрация е това, макар и малко парче.

От правителството веднага ме апострофират:

- И ти ли ще ни даваш акъл как се управлява!

- Нищо на никого не давам. Просто тука има едно парче демокрация и аз му търся стопанина.

- Сега - викат от правителството - това не ни е приоритет. Важни са ни инфраструктурите, големите европейски фондове и здравето на българина. Защото ако не е здрав, никога няма да види нашите големи успехи. Днеска на българина не му е до тази демокрация, дето се троши на парчета и се разпада. Вижте нашата инфраструктура и нашите базилики - няма трошене, няма мърдане.

Отидох и похлопах на вратата на парламента. Отвори ми лично председателят на събранието.

- Нося - викам - едно парче демокрация, ако случайно вие сте я изтървали...

- Демокрацията у нас - рече председателят на парламента - се гради на избори, а не се носи от разни типове на рамо по улиците! Казвам го с целия си личен и институционален авторитет.

Тъй рече и точка. Реших да направя един последен опит - избрах телефона на президентството. Най-любезно ме изслушаха и рекоха:

- За каква демокрация става въпрос - наша или чужда?

Признах им го:

- Тука ме гепихте! Представа нямам. Демокрацията не е ли една й съща навсякъде?

От президентството продължиха да бъдат любезни:

- Не, господине. Една е демокрацията по нашите земи, друга е по европейските ширини и по разните оси на злото. Да не говорим какви са разликите между нашата демокрация и демокрацията оттатък Океана, то просто няма прилика. Това ние го знаем най-добре. Та какъв вид е демокрацията, която вие сте намерили на улицата?

- Ми де да знам! - рекох. - Поочукана ми се вижда, малко опърпана, залиняла е, ама си е демокрация отвсякъде.

- Е - рекоха ми от президентството, - това е нашенска демокрация, наш модел, трябва да се обърнете към изпълнителната власт. Нас ще ни търсите по международните теми.

- Ма много ще ви замоля - рекох. - Вие сте последната инстанция - кажете какво да правя с тази демокрация по дяволите!

Онези викат:

- Ще помогнем. Демокрацията ще бъде сведена до минимум и ще се използува изключително за хуманна цел.

Както обикновено, нищо не разбрах от думите на президентството. Важното е, че демокрацията, дето я прибрах от улицата, нямаше да отиде за дребни пари в пункта за изкупуване на вторични суровини. Хвала!