|
| --- |
Нали съм мъж, глава на семейството, и както се разбра от теста във вестник "Общонароден шок" - алфа мъжкар, отидох да видя кой си няма друга работа. Отворих - министър Иванов, правосъдният.
- Идвам с предложение! - радушно ми каза той.
- Ако искате да ползвате тоалетната, няма да стане, запушена е - отрязах го.
- Не, притискат ни да подобрим условията в затворите, та ще открием филиал при вас...
- Как филиал?! Няма място!
- Имате две стаи!
- Заради жената - дебела е, не се побира в една!
- Майка ти е дебела! - долетя от спалнята. - Ще те смажа и ще те излежа вкъщи!
- Ето това е мъжка приказка, мадам! - подвикна министърът. - Да разбирам ли, че искате да приютите у вас убийците?
- Изнасилвачи не може ли? - жена ми излезе в антрето, делово загръщайки пеньоара си.
- Не може! - намесих се решително. - Хайде, моля ви се!
И затръшнах вратата пред министерския нос. И веднага пак се позвъни.
- Марш в леглото! - посочих с пръст.
Тя ми показа масивния си юмрук, но влезе в спалнята. Отворих - на стълбищната площадка бе пълно с чайки. Една ми подаде с клюн хартийка. "Ще настаним във вашето жилище седем семейства роми с три коня и съответното количество каруци. Очакват се и десет човека техни братовчеди от Видин с лек автомобил "Москвич", но надали ще останат дълго, най-много десетина поколения. Сигурен съм, че ще проявите разбиране, за разлика от живущите в квартал "Възраждане" на нашата прекрасна морска столица!"
- Разбиране от страна на живущите в този апартамент също няма!
И хлопнах вратата. Веднага звънец. Фандъкова, а зад гърба й чайките ме гледаха нагло и цвъкаха навсякъде.
- Здравейте! - ведро каза кметицата. - Понасъбраха се ремонти, та се налага да пренасочим част от уличния трафик през вашия апартамент! Например автомобилния поток от Руски паметник...
- Проститутките от площад "Македония" ще пренасочите ли? - проявих жив интерес.
От спалнята изхвърча жена ми:
- Никакъв проституткопоток няма да поемаме!
И хлопна вратата с могъщия си крак.
- Нали и аз това се опитвах да кажа! - сопнах й се.
Тя хлътна в спалнята по крайно обиден начин. И пак звън, и пак отварям. Борисов, не е нужно да уточнявам кой, стои на стълбищната площадка и дружелюбно мълчи по един класически начин. Зад гърба му чайките трескаво триеха курешките със стиски пера.
Изпънах длани отстрани на крачолите на пижамата си и задекламирах:
- С радост ще приемем в скромния си дом пътникопотока от трасето на автомагистралата по направленията София - Варна, Варна - Русе, Белокопитово - Брюксел....
- Знаех си, че ще се разберем - прекъсна ме той. - Затворниците ще бъдат лишени от свобода в кухнята, ромите от Варна ще бъдат интегрирани в спалнята, в хола ще бъдат отворени четири интегрални колежа.
- Ех, че хубаво! А може ли една лична молба?
- Може.
- Да организирате нещо и в тоалетната! Така, за завършеност!
- Ще помислим с колегите до края на този мандат.
- Сърдечно благодаря!
- На коя благодариш сърдечно ти, бе?!
Надигнах сънено глава. Жена ми ме ръгаше в ребрата:
- Звъни се!
- По-добре да не отваряме!
- Да, може да са за водата!
Не отворихме. Но ако мислите, че си доспах, няма такова нещо - наложи се да дам пространни обяснения на кого съм благодарил сърдечно, които приключиха след часове с клетва за вечна съпружеска вярност и ритуално пускане на прахосмукачката.
