:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,230,732
Активни 74
Страници 3,990
За един ден 1,302,066
Интервю

Ако някой след Лувъра дойде в България, няма какво да види

Общественият интерес за опазването на археологическите паметници е подчинен на частния, твърди проф. Диана Гергова
Снимка: архив "Сега"
Диана Гергова
Проф. Диана Гергова е археолог, един от водещите европейски специалисти в областта на късната праистория. Член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС, координатор на Световния археологически конгрес за Централна и Източна Европа, на Научния комитет по погребална археология в Браила и др. Ръководи разкопките на селищната могила до с. Дядово, гетския религиозен и политически център в Националния резерват "Сборяново", тракийските светилища на бесите в м. Свети Илия и светилището на Дионис на връх Острец, тракийските некрополи в Западните Родопи при селата Кочан, Сатовча и Любча и др.





- Проф. Гергова, какво крият културните пластове в местността Свети Илия над Клептуза, където в момента ръководите разкопки?

- Бесите са едно от най-прочутите тракийски племена, свързани с Дионисиевия култ, носители на духовност и специфични обредни практики. Въпреки това за тяхната култура и особено за организацията на техните светилища се знае малко. Проучванията ни в последните години в района на Велинград позволяват да установим наличието на развити и характерни само за бесите планови схеми в устройството на светилищата им, и то не една, а няколко, в зависимост от техния характер и функции. Над Клептуза разкриваме един представителен и непознат от другите части на Тракия, характерен само за земите на бесите свещен обект - хероон. Плановата схема е уникална, каменните стени на централната храмова постройка и на свещения двор са широки 1.80 м. Сега работим по изследването на голямото количество подредени на пода на храма глинени съдове и в скоро време ще сме в състояние да предоставим ново знание за ритуалните практики на бесите.

- Работата на археолозите е пряко обвързана с прилагането на Закона за културното наследство. Противоречат ли си отделни текстове в него в ущърб на изследователската дейност?

- За голямо съжаление най-сериозните проблеми идват именно от Закона за културното наследство. Той е пълен с противоречия и вместо да подпомага археолозите в тяхната теренна работа, която е с научен характер, е създал по уникален начин безброй препятствия. Естественият процес на издирване, изследване, опазване и социализиране, в който си сътрудничат археолози с реставратори, архитекти, конструктори и т.н., е парализиран от безкрайно много бюрократични изисквания. Едни от важните въпроси, като консервацията и реставрацията на недвижимите паметници, направо са прехвърлени към други закони, затова пък са оставени вратички за корупционни практики.

- Например?

- Например разрешителните за разкопки, които опират до легитимирането на археолога пред местните власти, за да му съдействат, вече е инструмент за манипулиране. За да получим такова разрешение за продължаване на работата по терена, трябва да имаме съгласието на местния кмет и ако той откаже - алтернатива няма. Все едно че сме във феодализма, зависими от често сменящи се и с различни политически виждания местни администрации, от собственици на терени, които решават съдбата на археологическото ни наследство.

- Как може частният интерес да възпрепятства работата по паметници, които са държавна собственост?

- Когато нямате съгласието на собственик на частен терен, не можете да извършите изследвания или консервация. Общественият интерес и опазването на държавната собственост се оказват подчинени на частния. Няма баланс. Още по-голям е парадоксът, когато собствеността е държавна. За да спасим едно методично опустошавано от иманярите тракийско светилище, с утвърден статут, граници, режими и ограничения, произхождащи от разположението му в държавен горски фонд, направихме проект за двумесечно проучване за скромната сума 42 000 лв. Министърът на културата трябваше да иска съгласието на министъра на горите. Това отне почти две години. Изискваше се да се произнесе и Министерският съвет! А Министерството на горите предостави терена на общината за срок от 5 години, при положение че опазването на археологическото ни наследство е постоянен, безсрочен процес. С такава скорост работим: за два месеца работа - четири години премятане на преписки, и то при изцяло държавна собственост. А в същото време иманяри и бракониери унищожаваха безнаказано - и обекта, и гората.

- Защо според вас България така и не успява да развие културен туризъм чрез археологията?

- Защото всичко е с краката нагоре. За да правите културен туризъм, трябва да имате професионален и културен подход на всички етапи - от откриването на един археологически обект, през неговата консервация, социализация, поддръжка, мениджмънт и реклама, както и задължително реинвестиране на приходите за неговото по-нататъшно развитие. На туристическата карта следва да присъстват уникалните ни праисторически могили, тракийските гробници и светилища, най-забележителните обекти от римската епоха и от българското Средновековие. Само че вижте колко от тракийските гробници са експонирани на добро ниво и изобщо са посещаеми... Какво от тракийската цивилизация ще покажем на тези, които след Лувъра решат да дойдат и в България?! Ще дам за пример Националния резерват "Сборяново". На проучването му отдадох над 30 години. Там разкрих в повечето от могилите уникални паметници, които няма къде да бъдат видени, да не говорим пък и събрани на едно място. Световните медии редовно отразяват откритията в "Сборяново". Какво обаче се случва след сензацията? Една част от този уникален резерват тъне в бурени и тръни, а други хиляди декари се обработват от един депутат, който не само че не плаща наем на държавата, но и продължава да разорава и изравнява по-малките могили. Един местен музей прибира приходите от билетите в размер на няколкостотин хиляди лева и не реинвестира нито стотинка за изследване или поддръжка на изключително стойностните обекти в резервата. Къде отиват парите, не се знае.

- Подобна ли е ситуацията и в другите представителни обекти?

- Да, но може би в "Сборяново" е най-драстична. Посещенията в резервата, където е разположена Свещарската гробница - последният български паметник, включен в листата на ЮНЕСКО след откриването на златното съкровище в Голямата Свещарска могила през 2012 г., се увеличиха с около 20%. Със спонсорство направихме сайт за резервата на български и английски, който сега аз поддържам с лични средства. Приходи има, но бюджет за изследване и поддържане на вече разкритите паметници, въпреки решения на комисии и искания до Министерството на културата, все няма. Тази година по време на проучванията ни с екипа на Женевския университет ни намери един австрийски адвокат, който беше дошъл като турист със съпругата си. И макар че беше разгарът на туристическия сезон, Свещарската гробница не можеше да бъде посетена. Човекът ме попита: "Госпожо, България има 6, а не 60 световни паметника. Защо гробницата е затворена за посетители?"

- Кой се занимава с рекламата на археологическите обекти?

- Рекламата е оставена отново на общините и цели просто усвояването на едни пари. Тя е пълна с невярна информация, заблуждаваща туристите и нарушаваща авторски права. Така на едно табло четем, че в Голямата Свещарска могила съм открила над 230 златни монети, въпреки че това са бижута и апликации към конска сбруя; че светилището от желязната епоха в местността Камен рид е от каменната епоха. И т.н. Идете да видите и рекламираната уникална гробница при Гагово, Поповско. Огромната табела сочи един черен път и когато стигнете до гробницата, ще видите веещи се ламарини и висящи греди от защитната сграда, а под нея - купища камъни и нищо повече. Доколкото ми е известно, ако една реклама заблуждава, за това има солени глоби. Но не и в България. Допустимо ли е да се дават пари за самоцелна антиреклама на институции, които не са направили нищо за същите тези паметници?
9
4184
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
07 Август 2015 20:29

Проф. Гергова

Ала се боя, че глас в пустиня са гласовете на нашите големи археолози и че накрая всичко ще потъне в немерена алчност и кич.
07 Август 2015 20:44
Ако някой след Лувъра дойде в България, няма какво да види

Да бе да, а бар кроулинга в Сънито?
07 Август 2015 21:08
Да, ама пред Лувъра Ути раздаваше лютеница...
Интервюто -
--------------------------
Сайтът на Генек
07 Август 2015 21:44
Професоре
07 Август 2015 23:22
07 Август 2015 23:31
Контрастът с вампиролога е потресаващ!
08 Август 2015 00:37
За да получим такова разрешение за продължаване на работата по терена, трябва да имаме съгласието на местния кмет и ако той откаже - алтернатива няма. Все едно че сме във феодализма


Кметовете май в последно време се изявяват точно като местни феодали!! Кой им даде тая власт? Преди местните феодали бяха мутрите.Пример:Братя Галеви от не толкова далечното минало.В момента същата роля я играят кметовете.Кво става в тая държава??
08 Август 2015 03:38
Кво става в тая държава??


Мантрата за децентрализация на местното самоуправление в действие
09 Август 2015 11:32
В България никой не се интересува от мнението и предложенията на истинските учени. Има си близки до управленците ни(по светоглед и ниво) учени, които ги поливат със светена вода.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД