Записах се за прием при министър-председателя, изчаках колкото трябваше, но накрая бях лично приет в кабинета му.

- Казвай - нареди премиерът - и по-бързо, че целият народ на мене чака.

Бях готов:

- Нямаме никакво време! Сигурно ще минат години докато завършите реформите и промените. За това дойдох да си искам моя дял от реформата. Едно малко парченце, дребничко, колкото мога да нося. Колкото - толкова.

Премиерът мълчаливо разпали пурата си и издуха скъп и ароматен дим към мен.

- Това - рече той - са големи глупости.

- Не са глупости - опънах се аз. - Вие сте се нагърбили с титанична работа. Да реформирате цялото общество и страната ни, така, че да живеем по-добре. Пишете, бришете, карате се и после се целувате, а времето си минава, животът ни отива на кино.

- Вярно е - съгласи се премиерът, - направо е ад тая работа.

- И никой не знае - продължих аз - кога ще я съградите реформата, кога ще я приемете и приложите на живо и кой ще бере плодовете й. За това дойдох да си поискам моето парче от реформата. Да взема това, което на мен ми се полага и после чао.

- Пълни глупости! - повтори премиерът. - Как може такова отношение. Ние се изгърбваме от работа, денонощно се блъскаме, а ти идваш тука да си искаш твоето парче от реформата и да бегаш! Срамна работа!

- Няма нищо срамно. Пък и каквото и да съм поискал от правителството и властта все ми е отказано.

- Кажи - рече премиерът - какво толкова си поискал?

- Поисках работа!

- Е!

- Няма, казаха ми. Или имало, ама!

- Ама какво?

- Не знам, не се доизказаха.

- Друго какво толкова си поискал?

- Поисках здрави зъби и лечение в болницата. Отказаха ми. Щото като нямам работа нямам и... Пак не се доизказаха.

- Знам я тази песен! - вдигна ръка премиерът. - Друго искал ли си?

- Всичко съм искал, ама нищо не съм получил. И за това реших повече да не чакам. Ето - започнали сте я реформата, докарали сте я донякъде, дайте си ми моят дял от нея и се махам. Нали казахте, че за всички нас ще има от реформата!

Премиерът се съгласи:

- Ние това го правим за всички! Хората ми трябва да живеят щастливо и радостно. Това обещахме!

- Супер - рекох аз, - сега си искам моя дял от реформите.

- И какво ще я правиш ти тази реформа? - пита премиерът.

- Ще се грижа за нея, по-добре от вас. Толкова я чакахме, толкова надежди и радости отидоха. Ще я разхождам по главната улица и ще я показвам на всички, които отдавна не са виждали реформа. После ще я покажа на съседите и на други от кооперацията. Знаете ли как хората чакат да пипнат реформата или поне да я зърнат. Всички искат нещо ново, искат, ама няма.

- Ще има - рече твърдо премиерът - каквото сме обещали все е изпълнено!

Не се съгласих:

- Да не прекаляваме с такива обобщения. Каквото сте си обещали на вас и вашите хора - да, това даже сте го преизпълнили. Но каквото сте обещали на нас, иръпшъните - друга е картинката. Много е дълъг списъкът!

Премиерът махна с ръка:

- Не ми говори така. Всичко ще стане. Но сега нищо не мога да направя за тебе! Какво ще стане ако всеки дойде и поиска парче от реформата!

- Ми ще има много хора с парче реформа в джоба си, това ще стане!

- Реформата - рече премиерът - не е за всеки джоб!

Въздъхнах:

- Знаех се, че такава ще я свършите. Даже и реформата я правите само за по-първи хора, а за нас - йок. И троха реформа няма да има за обикновения народ. Знаех си.

Премиерът вдигна рамене:

- Управляващата партия не е виновна. Тя само изпълнява обещанията си.

Тръгнах си и на вратата му рекох:

- Не ми харесва тази работа. Който и да кове реформа, все ние мърцина падаме в нея.

Премиерът нищо не рече, само се обви в скъп и ароматен дим.