Хиляди са жертвите на фалита на КТБ. Сред тях има и частни лица - българи и чужденци, фирми, банки и държавни институции. Вчера Търговският регистър публикува списъка на всички злополучни кредитори на рухналата банка, чиито пари се оказаха незащитени от Закона за гарантиране на влоговете. На 173 страници са изредени близо 8000 вземания по депозити на вложители и на други лица с признати от синдиците гаранции, обезщетения, заплати, лихви и др. Най-големият кредитор в момента е Фондът за гарантиране на влоговете, който вече изплати всички защитени депозити. Той има да взима над 3.6 млрд. лева.

Начело на списъка са три банки, които по закон са привилегировани кредитори и първи ще успеят да си върнат парите при осребряването на активите на КТБ - германската "Комерцбанк", френската "Сосиете женерал" и Българската банка за развитие (ББР). Първата от тях трябва да вземе 12.45 млн. лв. "Сосиете женерал" чака по договор за срочен заем 41 млн. лв., както и още едно вземане за 3.5 млн. лв. ББР очаква да си върне 46 млн. лв.

Държавната енергетика също се представя на високо ниво. С най-голяма сума, блокирана в КТБ, е общинската "Топлофикация-София" - над 90 млн. лв. Преди година точно заради решението си да остави парите в трезора шефът на компанията Стоян Цветанов бе уволнен. Тогава той заяви, че няма от какво да се притеснява.

Общественият доставчик "Булгартрансгаз" се надява да си върне около 60 млн. лв., в КТБ пари имат и други енергийни предприятия - БЕХ (14.7 млн. лв.), НЕК (15 млн. лв.), ЕСО (5 млн. лв.), АЕЦ "Козлодуй" (4.5 млн. лв.). "Холдинг БДЖ", който и бездруго има финансови проблеми, е с блокирани 3.8 млн. лв. Летище "София" чака 28.6 млн. лв. Любопитен факт е, че "Борика Банксервиз" - дружеството, което управлява системата за обслужване на плащанията по операции с банкови карти на територията на страната, има да получава 3.5 млн. лв. От данните се вижда, че и "Монетен двор" ЕАД има да взима 830 265 лв. Това е търговско дружество, което е отговорно за производството на всички разменни монети, използвани като законно платежно средство на територията на България. От него се изработват и ордените и официалните държавни отличия на България. В дългия списък са също Агенцията за приватизация с 10.756 млн. лв., Агенцията по заетостта с близо 8 хил. лв., Българската агенция за експортно застраховане с 788 412 лв., Българската фондова борса с близо 271 хил. лв.

Свързваните с банкера Цветан Василев дружества "Дунарит", "Телиш" и НУРТС също са на опашката, като само военният завод има да получава повече от 85 млн. лв. Сред кредиторите на банката е и семейството на мажоритарния собственик Цветан Василев. Самият той има влог за 189 833 лв., съпругата му Антоанета - 251 394 лв., а дъщеря му Радосвета - 294 905 лв. Компания "Бромак" ЕООД, чрез която Василев е мажоритарен собственик на банката, трябва да си върне 11 млн. лв.

На дългата опашка са и двете приходни агенции - митниците и данъчните. Митниците чакат 6.2 млн. лв. банкова гаранция, а НАП има да взема над 3.2 млн. лв. С блокирани в КТБ пари се оказват и някои болници - държавните "Света Анна" в София и във Варна, както и МБАЛ Пловдив.

Общините в списъка имат много дребни суми с изключение на Велинград, която е с блокирани около 11 хил. лв.

Любопитни са и някои от имената на политиците с влогове в КТБ. Въпреки че сами признаха за своите пари във банката, бившият премиер Иван Костов и министърът на културата Вежди Рашидов сега липсват от списъка. За сметка на това обаче в него присъства почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който чака 694 хил. лв., и евродепутатът Николай Бареков, който е оставил на влог неприлично скромните за неговия размах 50 лв.

Списъкът не е окончателен. Сега започва да тече 14-дневен срок, в които всеки, който не се вижда в списъка на признатите вземания или оспорва размера на парите, може да обжалва. Още вчера се разбра, че оспорване вероятно ще има.



КОНТРА

Сдружението "Ние, гражданите" обяви, че е недоволно от работата на синдиците и ще оспори целия списък. Причината - съмненията, че кредиторите на КТБ няма да получат парите си заради начина, по който са подредени в него. "Най-вероятно, пак със стара дата, са приложили новия Закон за кредитните институции, който нарежда Фонда за гарантиране на влоговете пред другите вложители", заяви съпредседателят на сдружението Вера Ахундова пред БНР. Към 17 август фондът е изплатил 3.647 млрд. лв. на вложители с гарантираните до 196 хил. лв. депозити.