|
| *** |
- Добър ден - поздрави го странникът.
Мъжът му хвърли бърз поглед, но не спря работата си.
- Добър да е - отвърна той и удари с теслата.
- Минах и през съседното село - каза странникът, - там също всички се барикадират, буря ли идва?
Мъжът се поусмихна и заби още един пирон.
- Де да беше буря, страннико, ще подуха няколко часа, ще отвее два-три покрива, пък ще отмине - и закова още една дъска към прозореца на къщата си. - Но не е буря, по-лошо е!
Странникът извади пакет цигари и предложи на мъжа, запалиха.
- Да не идва някаква болест - попита го той и издиша шумно дима, - епидемия накаква?
Мъжът също дръпна от цигарата си и точно щеше да заговори, когато отнякъде долетяха викове. Двамата се огледаха и видяха как от далечината през полето към тях тича младо момиче.
- Татко - викаше то, - татко...
- Дъщеря ми... - стресна се мъжът, хвърли цигарата и се затича да я посрещне. Странникът го последва.
- Татко - спря се запъхтяно в прегръдките на баща си момичето, очите му бяха наляти с ужас - тя идва, татко, през две села са я видели, идва към нас...
- Какво идва? - попита странникът. - Коя е тя? Кажете...
Но бащата и дъщеря му вече тичаха обратно към къщата. Влетяха вътре и без да казва нищо повече, мъжът закова голяма дъска от вътрешната страна на входната си врата. После всичко притихна и настана тишина.
Странникът продължи напред. Селото беше пусто, вратите на къщите бяха залостени, прозорците заковани, дори пивницата бе със спуснати кепенци. Само църквата светеше. Странникът сви към нея и когато стигна пред входа й, повика:
- Ехо, има ли някой?
От вътре се чу слаб шум, след което иззад олтара се показа изплашен свещеник, ръцете му трепереха, стискаше кръста пред гърдите си.
- Кой си ти? - попита той. - Защо не си се скрил, не чу ли, че тя идва? Видели са я през две села от нашето...
- Защо всички се крият, отче? - попита странникът. - Всички се барикадират... Какво става?
Свещеникът въздъхна и загледан в нищото, продума:
- Помня последния път, когато тя мина... Свирепа! Устремена! Остави след себе си само развалини и потъпкани надежди...
- Коя е тя, отче, за какво говорите?
- Изсмуква от теб и последната ти надежда, синко, последната ти вяра в доброто - продължи сякаш не го е чул свещеникът, - подиграва ти се, с теб, с близките ти, разбира какви са мечтите ти и се гаври с тях, а понякога... - той преглътна и ококори светлите си очи към странника - понякога залъгва някой от младите и го взима със себе си... Отнася го... Никой не е видял добро от нея, никой... - и стисна силно длани една в друга - Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство...
Странникът хвана свещеника за раменете и леко го разтърси.
- Отче - каза той, - коя е тя, отче? Коя е?
Устата на свещеника се разтрепери, очите му плувнаха в сълзи...
- Предизборната агитация, синко! - прошепна той. - Тя идва и никой не може да я спре, разбираш ли? Никой!
Странникът отпусна раменете на свещеника, после въздъхна и поклати глава.
- Така си и помислих - каза той, след което бръкна във вътрешния си джоб и извади тесте листчета в ластик, - само да ви оставя тука предизборните брошурки на нашия кандидат за кмет, пък вие, като ви остане време, ги раздайте там, на когото прецените...
