- Казанчето в тоалетната капе! - подхвана вечерната ни дискусия жена ми.

- Знам! - включих се.

И на вратата се позвъни. Тъкмо бях прочел в "Общобългарски шок", че според теорията на вероятностите вероятността някой да позвъни на вратата ти и като отвориш, да ти тикне в ръцете няколко пачки евро и да избяга, е едно към не помня колко. "Щом има вероятност, не трябва да се изпуска!", си казах и отворих.

Не беше с евро, с лист беше, защипан в онези поставки, дето са доказано удобни както да пишеш на крак върху тях, така и да блъскаш някого по главата.

- Добър вечер! - каза стереотипно непознатият.

- Да не избързваме... - измърморих.

Той разчупи шаблона:

- Подпишете се тук, че приемате полагащото ви се един брой бездомно куче!

- Какво?!

- Знаете какво! Проблемът с бездомните кучета е много сериозен! За да го решим, на всеки българин ще бъде зачислено поне по едно бездомно куче, да се грижи за животинката! "Всяка възраст, пол, занятие..." Знаете го от читанката!

Понечих да му поискам поставката, не за да пиша, мен друго си ме влече, особено в такъв момент, но разсъдих, че така и така нося кокали на песовете зад блока, поне да става официално.

- Ще подпиша! - казах и го направих.

- Ето такъв начин на мислене се иска от вас! - той посочи следващия ред на документа. - Тук подпишете за автомобила...

- Подарявате ми автомобил за награда?! Еха! Знаете ли каква е вероятността това да стане...

- Никаква - сухо ме прекъсна той. - Зачисляваме ви един изоставен автомобил, някой трябва да се грижи за него, кой, ако не вие...

- Автомобилът ми идва в повече!

- Изоставените автомобили са в повече на всички ни и вие трябва да поемете тази отговорност!...

- Това си е ваша отговорност!

- Не, вече е ваша, защото ние не можем да се справим!

- Не ви ли е срам?!

В очите му се появи нещо като човещина:

- Срам ни е! Знаете ли как ни гнети това! Полагаме неистови усилия, но колцина сме ние, а вие сте седем милиона! Да сме ви карали да сте толкова много, а?

Подписах, та да ми се маха от главата.

- Сега ето тук, че поемате грижата за цветето.

- Цветето пък откъде се появи?

Той сви рамене:

- Не зная откъде произлиза този вид, конкретният екземпляр е посаден в саксия край булеварда и някой трябва да го полива, да му разрохква пръстта, да му говори...

- Готово, поемам и цветето! Друго има ли?

- Още съвсем малко - разбърза се той. - Зачисляваме ви и едно нерегламентирано сметище...

- Значи ли, че вече е регламентирано?

- Това е ваш проблем! Ще ви зачислим и една девойка с леко поведение от околовръстното шосе...

- С нея трябваше да започнете! Ще си я гледам като писано яйчице!...

В този момент усетих на врата си огнения дъх на жена ми и бързо добавих:

- Ако ми остане време от толкова грижи! Друго?

- Дреболии! Рушащата се сграда на ъгъла, гледайте да не рухне съвсем! Зачисляваме ви и един скитник, много мил човек! Мишките в мазето. Плъховете в канализацията. Квартирен обирджия, разбил е половината апартаменти в района, сигурно защото му липсва грижа.

- Това ли е?

Оказа се, че е това:

- Благодаря ви! От този момент поемате грижите...

Прекъснах го:

- Само да оправя казанчето, че капе, и поемам всичко!

- Едно казанче, колко му е...

- Аз ще кажа колко е! - избоботи жена ми отзад.

Обърнах се и я заобиколих с няколко крачки, хлътнах в антрето. Тя продължи:

- Петнайсета година се кани да оправи казанчето! Още не се е наканил и няма вероятност за това!

Жени! Какво разбират от теорията на вероятностите! Според науката и такова чудо като нашето е малко вероятно, ама на, има го!