Най-малко един полицай загина и стотици хора бяха тежко ранени вчера при нови размирици, които избухнаха пред сградата на Върховната рада в Киев, които напомниха кръвопролитията на Майдана отпреди близо две години, съобщиха световните медии. Повод за протестите стана гласуването на първо четене на проекта на конституционна реформа, която дава автономия на източните територии на страната, но не удовлетворява докрай желанията на проруските бунтовници в Донбас. За този законопроект настояват западните партньори на Киев. Проектът беше подкрепен от 265-има депутати при минимално изискване за подкрепа от 226 народни представители. При второто гласуване на проекта, планирано за есента, той трябва да бъде подкрепен от 300 депутати, за да влезе в сила.

Веднага след като резултатите станаха ясни, група радикали се опитаха да щурмуват сградата на парламента, пред която се бяха събрали над 3000 активисти на редица националистически формации - Радикалната партия, "Самопомощ", "Свобода", които са срещу децентрализацията на страната. Срещу охраната на Върховната рада бе хвърлена ръчна граната. Началникът на полицията в града Александър Терешчук заяви, че пострадали в сблъсъците са близо 100 полицаи и военни от Националната гвардия, както и десетки демонстранти. Малко по-късно вътрешният министър Арсений Аваков съобщи, че загиналият е бил боец от Националната гвардия, която е към МВР, и по първоначални данни е бил прострелян в сърцето. Хвърлилият гранатата мъж е бил заловен.

Спорният проект за реформа предоставя повече правомощия на местните и областните съвети, по-специално на тези, които са разположени понастоящем в зоната, контролирана от проруските бунтовници в Донбас. Проектът разрешава и създаването на т.нар. народна милиция. Противно на очакванията проектът за конституционна реформа не потвърждава окончателно полуавтономния статут на териториите под контрола на опълченците. Според текста този статут трябва да бъде установен с отделен закон и ще е само за три години. Приемането до края на настоящата година на конституционна реформа, включваща и децентрализацията на Източна Украйна, е едно от условията на Минските мирни споразумения от февруари т.г.

Лидерите на т.нар. Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР) не одобриха гласуваните вчера в Киев промени, тъй като не са били съгласувани с тях, както предвижда договорът от Минск. "За каква децентрализация говорите? Даже напротив, тези промени ще доведат до допълнителната централизация на властта, ще въведе институцията на префекта, която напълно ще консолидира контрола над местното самоуправление в страната. Това няма и отношение към Минските споразумения", отбеляза представителят на ЛНР Владислав Дейнего. "Утре ще направим видеоконференция, на която ще бъдат изложени причините защо няма да се стигне до прекратяване на огъня на 1 септември, както бе планирано", каза Денис Пушилин от ДНР.