Всеки момент ще заработи столичният завод за преработка на боклук. Дългоочаквано, модерно решение. Ще има ли обаче боклук за него?

Малко история на досегашните решения на проблема с боклука.

Класиката - сметища тук и там. Ала тъкмо някое село се съгласи да приеме боклука, тъкмо им се отпуснат душиците и озарят усмивки изнурените лица на съответните фактори в сферата на боклука, и хоп - в селото се сформира инициативен комитет срещу боклука! Дотам са стигнали нещата, че по селата имат вече сформирани инициативни комитети, които чакат и зададе ли се кола със софийска регистрация, веднага блокират шосето, така, за всеки случай.

Тогава боклуковите фактори взеха под наем бомбардировачи от военновъздушните сили и с тези крилати машини хвърляха балите с боклук над различни села. Логиката е, че селяните няма как да блокират пътя на самолетите, не могат да хвърлят обратно нагоре балите, а ако ги товарят по багажниците на москвичите да ги карат обратно в София, няма да насмогнат.

Добре, обаче обстановката около боклука се менеше не с дни, а с часове! Някакъв селски даскал се сетил, че най-големият враг на самолетите са птиците и затова сега по селата кокошките са в бойна готовност: ако се зададе ескадрилата софийски бомбардировачи, селяните дават на кокошките залци, напоени с ракия и пернатите камикадзе излитат във въздуха, завират се по двигателите, тропат застрашително с клюнове по пилотската кабина и подканват пилота да отвори прозореца, за да му теглят един як бой.

В търсене на изход бе взето на пръв поглед абсурдно решение - боклукът да се извозва в Европейския съюз по линия на европейската солидарност. След обстоен анализ на международната обстановка на съответните фактори им е направило впечатление, че в Европа, като имат някакъв проблем, и го решават, може да е много сложен, правят-струват, но намират решение. От друга страна, Европа няма да реши нашите проблеми, затова трябва да направим така, че нашите проблеми да станат техни. Именно затова трябва да закараме столичния боклук в Европа и да им кажем "Оправяйте се!"

С ръка на сърцето трябва да признаем, че това бе чудесна идея. Нещо повече - може да се окаже, че един ден износът на боклук ще стане основно перо във външнотърговския ни баланс.

Уви, отново трудност - Европа не искаше да вземе за преработка нашия боклук, понеже не е сортиран. С други думи, нашият боклук е голям боклук и за нищо не става.

Отново обаче бе намерено елегантно и направо красиво решение. С железопътни вагони нашият боклук да бъде возен из цяла Европа в една пътуваща изложба, озаглавена "Боклук на квадрати". С влаковите композиции ще пътуват специално подготвени изкуствоведи, които ще разясняват на европейските ценители на боклука какво виждат - ето обелка от банан, изяден преди три дни от млада мутреса върху сатенен чаршаф, а ето и кофичка от кисело мляко, с което е вечерял помъдрял от живота пенсионер. Успехът на такова творческо начинание е гарантиран. Напълно е възможно да има и откупки на боклук, но даже и приходите от входните билети ще са достатъчни за финансиране на пътуващата изложба.

При това положение заводът за преработка на боклук би станал излишен и даже вреден за съответното боклуково изкуство. Тогава нахалост ли е построен той? Не! Той може да стане завод за преработка на политици в хора - знаете, както боклукът, преди да стане боклук, е бил нещо полезно, така и политиците, преди да станат политици... Но това е друга тема.