Шефката на просветната комисия Милена Дамянова от ГЕРБ не се включи в дебата за финансирането на частните училища. |
Според промените, предложени от ГЕРБ, частните училища могат да получат от държавата по около 1400 лв. за всеки свой ученик, колкото са отредени и за държавните школа. За целта ще трябва да подадат заявление по ред, определен в държавния стандарт за финансиране на институциите, който тепърва ще се пише. След като частното училище получи държавни пари обаче, ще може да извършва дейности срещу заплащане само извън финансираните от държавата - например транспорт, охрана, храна и т.н.
Депутатите приеха предложението на Бойка Маринска от Реформаторския блок училището да се задължи да приема 20% от учениците безплатно, макар че някои недоволни от текста народни представители от ГЕРБ се надяваха квотата да бъде по-малка. Прието бе и в този процент да се включват деца с изявени дарби и такива със специални образователни потребности, без да се уточнява те какъв дял трябва да заемат, нито пък да е задължително всички деца със специални потребности в дадено училище например да са с безплатен прием. Депутати настояваха в тази квота да се добавят и социално слабите ученици, но това не беше прието. Редът и правилата за прием на щастливците без такса ще се определя в правилника на съответната институция, т.е. на практика от директорите. Предложението дойде отново от реформаторите, с което се отмени приетата на 2-ро четене в комисия разпоредба общите условия за прием да се разпишат в държавния стандарт.
Промените бяха отхвърлени от партньорите на ГЕРБ във властта - АБВ и Патриотичния фронт, както и от "Атака" и БСП. Всички бяха категорични, че при сегашната бедност и социални неравенства държавата не бива да дава от ограничения си ресурс на частните училища. "Държавата финансира публичния транспорт, но не и личните коли на всеки от нас", аргументира се Мариана Тодорова от АБВ. Според нея новата мярка ще доведе до отлив на ученици от държавните училища, ще се отрази на качеството на образованието и ще дестабилизира системата. "Няма лошо всеки, който има възможност, да си запише детето в частно училище. Но защо държавата трябва да плаща за този избор, след като той има достатъчно средства да го издържа?", попита Янаки Стоилов от БСП. "Този закон за кого го правите? За тези, които така или иначе имат, за да получат по нещо от държавата с много подвеждащия аргумент "ние към всички сме равни". Как сте равни, като самата ситуация не е равна", възмути се той. Колегите му от БСП попитаха защо текстът се приема без никаква финансова обосновка и оценка на въздействието.
Шефката на просветната комисия Милена Дамянова, която е и вносител на закона, не сметна за нужно да се аргументира пред депутатите. В защита на фундаменталната промяна се изказаха само Бойка Маринска и Снежана Дукова от ГЕРБ. Те повториха тезата си, че модерното разбиране за образованието е парите да следват ученика. По думите им ако всички частни школа поискат държавно финансиране, това ще струва между 11-13 млн. лв. годишно, които са разчетени в държавния бюджет. "Вие давате ли си сметка колко пари влизат в държавата като излишъци?", обърна се тя към депутатите. "Какво ако в Северна България няма например частни детски градини. Ами след приемането на закона вече може и да си направят", коментира тя. "Тъкмо тук е проблемът. Днес частните училища ще искат 13 млн. лв., но утре парите ще станат много повече. Те ще се вземат от онези над 400 училища у нас с под 200 деца, които са недофинансирани и които ще трябва да затворят", отговори й Стоян Мирчев от БСП.
ОТПОР
От Асоциацията на частните училища коментираха, че остават против заложения 20% безплатен прием. Според тях това е безумие, което вместо да намали таксите на частните ученици, както бяха първоначалните им обещания, ще увеличи годишните такси с по около 1300 лв. Освен това според тях ограничението е дискриминационно и ще доведе до корупция и напрежение в частните училища.
"Депутатите си правят сметка без кръчмар", коментира шефката на асоциацията Милка Славчева. По думите й държавната субсидия покрива само задължителното обучение, но не и останалите разходи, нужни за пълна издръжка - за свободно избираеми часове, извънкласни дейности, материална база, транспорт, охрана и др., които възлизат към 6000 лв. годишно. "Кой ще плати таксите на децата, приети да учат безплатно? Несправедливо е да се товарят с допълнителни такси останалите родители", коментира тя.