Г-н Георг Георгиев е почти 24-годишен, депутат в НС и глава на гербавия комсомол. Нему принадлежи сентенцията: "Пред България има два пътя. Единият е ГЕРБ, а другият е грешен".

***

Радио "Фокус": Вашият заместник-председател на партията, председател на националния предизборен щаб и на парламентарната група - Цветан Цветанов, на конференция под надслов „Бъдещето на политическите партии" каза нещо много важно - в България не трябва да се допуснат явленията „СИРИЗА" и „ПОДЕМОС". Въпросът е - има ли условие за възникване на подобни явления и, съответно, как да се избегне?

Георг Георгиев, ГЕРБ, МГЕРБ: Това беше тема, която отдавна беше назряла в публичното пространство и трябва да бъде обсъдена. Това бяха едни фундаментални въпроси, на които ние трябваше да дадем отговор, за да си дадем сметка, коя е крайната политическа точка, към която се стремим. Смятам, че за момента в България няма потенциал за създаване на подобни партии - или поне те да натрупат електорална подкрепа. Това е така поради простата причина, че политическата, а и публичната ситуация в България, е стабилна. Тук не се наблюдават процесите, които се наблюдават в Гърция и които станаха основа за натрупването на такава сериозна подкрепа към СИРИЗА. Мисля че и правителството, и управлението на държавата, и това, което вече една година се случва, и посоката, към която кабинетът „Борисов" води страната, е положителна, и поради тази причина ние избягваме създаването на потенциал, който да въздейства за реализирането на подобни политически проекти, каквито са и ПОДЕМОС и СИРИЗА. Факт е обаче, че ние трябва да бъдем много предпазливи, защото цялостната световна ситуация, която имаме в момента и с бежанската криза, тя по принцип създава настроения за възникването на крайни популистки партии. Партии, които имат реторика, която е несъвместима с нормалното политическо поведение. Много се надявам тук, смятам, че трябва като хора и българи, като народ, да се обединим към тези тeзи и да не позволяваме лесните решения, лесните обяснения, съвсем очевидните неща да влияят върху нашето мислене.

РФ: Казахте, че е важно да се знае до къде в политиката може да се стигне и коя би била нейната крайна точка, затова това е била и една от целите на конференцията. Отговори ли си на този въпрос конференцията, залата, участниците?

ГГ: Въпросът е достатъчно широк и предполагащ достатъчно дълги и „напоителни" разговори, и не може в рамките само на една конференция да му се даде еднозначен отговор, но аз смятам, че това беше едно добро начало, което поставихме, и ще се радвам колкото се може повече подобни конференции на подобна тематика да бъдат организирани, защото политиката, освен своето практическо приложение, има и своята теоретична страна. Тоест, политиката съществува като наука, науката, която изучава политиката, е политологията, а окончанието „логия" предполага, че тя е в подкрепа и в полза на хората. Поради тази причина аз смятам, че трябва за всеки един процес, който се случва в публичното пространство, всеки един процес, който по някакъв начин ангажира широко обществеността, ние да имаме някакво разумно обяснение. Именно това беше целта на тази конференция - да видим ние що е политическа партия, с какво се занимава тя, какви са предизвикателствата пред нея и каква е нейната роля. Това беше и един от основните изводи, до които достигна конференцията, че именно политическата партия е това политическо тяло, което е незаменимо в хода на представителната демокрация. Политическата партия е тази, която излъчва политическите представители. Политическата партия е тази организация, която може да състави отговорно правителство, да излъчи управление и т. н. Именно това беше основната, генералната идея, до която искахме да достигнем и в която искахме да убедим и нашите събеседници в дискусията, че всъщност политическата партия е такава специфична организация, която единствена е в състояние да реализира тези цели. Да, антипартийното говорене винаги ще бъде налице. Да, винаги ще има скептично настроени към политическите партии групи, да, винаги политическите партии ще бъдат в състояние да обясняват своите действия, да се аргументират. Да търсят нови и нови решения, да търсят нови начини, нови подходи за работа, но пък в крайна сметка политическата партия наистина е безалтернативна.