Понякога ми се струва, че някъде по света съществува и действа тайна екстремистка виртуална интернет държава - съкратено ВИДИЛ, която подло захранва света с гадни информации, та да се чувстваме възможно най-кофти.

И даже май че знам къде е мозъчният й център - у нас, разбира се!

Как стигнах до това разкритие? Елементарно. Само трябва да се прочете внимателно някоя новина и веднага ще се сети човек от чии престъпни пръстчета е изсмукана.

Вчера, да речем, се натресох на новината, че в далечния Китай шофьорите не само че не спирали на зебра, ами като прегазели пешеходец, се връщали на заден, та да го прегазят още веднъж, за да са сигурни, че са го усмъртили окончателно и без право на обжалване.

Защо? Ами защото - според както било там - за премазан два-три пъти разсеян минувач се плащало обезщетение еднократно, а на само потрошен - шофьорът поемал медицинските разходи. И така му излизало по-скъпо.

Колкото и да ми ги хвалите китайците, това китаец не може да го измисли! Само наше момче, расло, пасло и замезвало по Нашенско, запознато с животрептущата родна действителност, е способно да опише ситуацията ни така точно, с познаване и разбиране, като за всеки конспиративен случай я запрати на няколко хиляди километра от тайното си седалище!

Колко пъти вече попадаме под колелата на историята и колко пъти тя се връща, за да провери още ли сме тук!

Радостни и възторжени все още веехме знаменца и се радвахме на жълтичките столевки (имаше такива, със Захари Зограф), когато мина колата с пирамидите, прегазиха ни пирамидите като стой, та гледай, но предварително ни прибраха жълтите столевки, та да не се смачкат от газенето.

Поотръскахме се, поогледахме се - кво става тука, бе, и докато се огледаме, втори дубъл - профучаха мерцедесите с банкерите, прегазиха ни и ни прибраха розовите, големи колкото волски езици, банкноти от по десет хиляди, с които можеше по едно време да се купят три хляба и половина, ако междувременно някой мушморок не е изнесъл житото, разбира се.

Вихме на умряло известно време, после изведнъж, като видяхме кокетната зелена столевка, ни домъчня, че никой не иде да ни я вземе - та се затичахме сами към съседната банка, да ни помачка за здраве и да ни я прибере...

Това китаец ще го измисли на мук! Хич ВИДИЛ-ците да не ми се правят на агенция Синхуа!

Даже да се сети някой там случайно, на нас на малкото пръстче пак не може да ни стъпи - защото тук живеем на Балканите, ако историята случайно се разсее и забрави да се върне, за да провери има ли още нещо за трошене по нас, ние сами си тичаме след нея, да не би да ни пропусне.

Изпращаме с камъни едно правителство, след което търчим и плачем след него - да се върне и да ни премаже втори път.

След което си намираме друго, за да го изфъчкаме също с камъни и пак да тичаме разсополивени след него - върнете се, бе, къде тръгнахте, я, тук имаме още три ребра недотрошени!

На кой китаец ще му дойде това на ум, а?

И тръшнати на пешеходната пътека, оглеждаме дали валякът е минал през нас така, че да ни направи правилен ръб на крачолите, доволни кимаме с глави - леле, как мина тоя, направо ни размаза, само така трябва с нас, с твърда ръка, иначе съвсем ще се разхайтим. Само така - няма да падаме духом, ние сме горди българи и каквото и да стане, продължаваме напред!

Продължаваме напред...

По нашите места така се казва винаги след голям пердах. Китайците биха рекли само "Вай-вай" - само че на китайски.

Понякога - ей така, за разнообразие, след като мине въпросният валяк, се питаме кой ни го направи това, неговата...

Кой, кой... Като лежим на пътеката - все ще се намери кой...