Беше тъмна и дъждовна вечер. Това е изразът, признат за най-пошло начало на роман. Но, бога ми, метеообстановката беше баш такава. Лаят на бездомните псета подскачаше от локва на локва, блъскаше се в олющените фасади на сградите и се смесваше с познатите шумове на големия град:

- Та-та-та! - пееха в захлас леките картечници.

- Бух. Бух. Бух - тежко и авторитетно им пригласяха техните крупнокалибрени посестрими. Сегиз-тогиз някоя засичаше и за момент настъпваше неловко безмълвие.

Всяка нощ прибираше поредната си жертва. С дружните усилия на полиция и медии тя се оказваше криминално проявена, от черна по-черна, заслужаваща далеч по-садистична смърт от застигналата я. Хората си отдъхваха. Бандити се стреляха с бандити, преразпределяха наркотици, бели робини, хазарт и детска порнография. Какво по-хубаво от това да се избиват? Не е нужно да се търсят виновни, те си ги знаеха и днешният палач беше утрешна жертва. Но се оказа, че определен брой граждани притежават коли със сходна направа и цвят, лица със сходна прическа и форма на ушите, имена, близки до тези на престъпните елементи. Ето, вчера например, на пресечката на "Справедливост" и "Сляпо правосъдие" един танк с право мерене спира устрема на джип, понесъл съдържанието си волно в мрака. По-късно го намират (танка, от джипа нищо не намират) в странична уличка, изоставен и подпален. Оказва се краден, с пренабити номера на шасито, купола, двигателя и оръдието. Родом от България, тръгнал подарък от Македония за Афганистан и отклонен при Долна Малина. И целият този труд за нищо, защото сбъркали джипа и убили неколцина граждани. Щях да кажа невинни, но те заслужават обществено порицание, понеже безотговорно са подлъгали висококвалифицирани килъри. Трябвало е само да погледнат в Интернет-страницата на полицията, в рубриката "Да не бъдем като тях". Защо не са карали например бял опел със сигнални светлини и надпис "Полиция"? Щяха да са живи, а сега се водят косвени жертви. И струва ли си да се разследва този случай? Няма интрига, няма мотив, просто станало грешка.

- Пиииу, бам! - прекъсва логичния ход на мислите ми вой на мина, изстреляна от пазвите на Витоша къмто полите й. Виждам няколко съмнителни лица да се спускат в коритото на Перловската река, оставяйки кървава диря след себе си. Там ги очаква - о, боже! - тихо изплавала подводница. Името й срамежливо е закрито с брезент. Един наскоро бракуван МиГ пикира и я засипва с ръчни бомби, както някога при Одрин. Серийните номера навсякъде са изтрити.

Без да искам, съм попаднал на неподходящо място в неподходящо време. За щастие аз съм филмово ченге и бързо се скривам в лентата си. Разбирате, нали, че днес е последният ден преди уволнението ми или пък току-що съм се събудил след седемгодишна кома, или са ме натирили от полицията и даже ме търсят, но аз упорито си разследвам. Холивудските сценаристи нямат вашето въображение. Пък и името ми едно тъпо, нещо като "Черен негър" в превод по вашему. Айде, аста ла виста!