България е поискала от ЕС да бъде третирана наравно с Италия и Гърция като страна от първа линия, която посреща бежанския натиск. На неформалната среща на върха в Брюксел в сряда премиерът Бойко Борисов е настоял за същата финансова и експертна помощ, която се дава на другите две европейски държави. На сбирката бяха набелязани спешни решения за справяне с кризата, които ще бъдат гласувани на официална среща на евролидерите през октомври. Едно от тях е подсилване на външните граници на съюза и край на политиката на "отворени врати и прозорци".

Думи на германския канцлер Ангела Меркел и бурната реакция в България вкараха Борисов в обяснителен режим. В началото на пресконференцията си в Брюксел Меркел каза: "Имаше дискусия за изграждането на горещи точки и стана дума, че в страните, които са по външната граница на Европейския съюз, именно Гърция и Италия - но и България изтъкна, че и тя има граница с Турция, нищо че не е в Шенген, - тези горещи точки ще бъдат направени най-късно до ноември". Германските медии пък цитираха Меркел, че "България е обявила готовност" да изгради "гореща точка".

Новината веднага предизвика негативни реакции в България, тъй като досега София се е обявявала против разполагане на подобни центрове на нейна територия. Опозицията в парламента реагира остро. Атанас Мерджанов от БСП се възмути докога ще научаваме новините от Брюксел и че дори идеята да е добра, първо трябва да се обсъди с парламента. Той припомни, че от началото на годината левицата настоява за единна позиция по бежанския въпрос, както и за свикване на КСНС при президента. Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов заяви, че да се правят буферни зони в България е най-безумното и безотговорното нещо, което може да се направи от правителството, и заплаши с референдум по въпроса. Депутатите от три парламентарни комисии пък поискаха изслушване на вътрешния министър Румяна Бъчварова.

Смутено от неочаквания отзвук, правителството включи на режим кризисен пиар и се опита да обясни, че има разминаване в разбирането на понятието "гореща точка" - за ЕС това е разпределителен център, за Борисов - метафора за бежански натиск. От пресцентъра на МС обясниха, че става дума за неточен превод на думите на Меркел. Оттам изпратиха превод не от началните думи на канцлера, а от въпрос по време на пресконференцията. На въпрос може ли България да бъде кандидат за "гореща точка" Меркел е заявила: "Става въпрос за горещи точки в Гърция и Италия. България обърна внимание на това, че също има външна граница с Турция и че също се намира под силен натиск от бежанската вълна. Ние бяхме отворени по темата. Ако България иска да изгради една такава "гореща точка", тогава ще получи съвсем същата подкрепа и съвсем същата помощ от европейските институции и агенции, каквито получиха Италия и Гърция. Но не е било така, че да искаме да наложим насила нещо на България, а България сама каза: "Ние имаме тук проблем. Защо не и ние?", и това е логично".

Борисов също се опита да изясни какво точно е поискал на срещата на върха на ЕС. "На няколко пъти на Европейския съвет, тъй като фокусът беше изцяло върху Италия и Гърция, дори на шега, но то си беше истина, извадих картата на България и региона и им казах: малко ще говорим за географията, защото сухопътната ни граница с Турция не е по-малка от тази на Гърция и Турция. Това, че в момента полагаме огромни усилия, командироваме полицаи, жандармерия, армия, гранични войски, не значи, че желанието ни да пазим шенгенското пространство, в което не сме, не трябва да бъде отчитано от Европейския съвет, някак си това се приема за даденост. Зададох риторично въпроса трябва ли и в България да влязат 100 000, 200 000 бежанци, тогава да искам извънреден съвет и тогава да поставям въпроса България гореща точка ли е, или не е", заяви премиерът видимо ядосан. Според него и в момента има подобни центрове в България, например в Елхово, където се взимат пръстови отпечатъци, регистрират се и се настаняват бежанци. Борисов посочи, че на срещата на върха е показал писмото на турския премиер Ахмет Давутоглу до него, в което се казва колко много имигранти чакат в Одрин и Истанбул, как има няколко милиона в лагери в Турция и още близо 7 млн. потенциални бежанци в Сирия. Затова той е предложил като стъпки за справяне с кризата да бъдат създадени зони за сигурност в Сирия и нейни съседни държави, както и да има сериозен разговор със САЩ и Русия как би могъл да се реши конфликтът в Сирия. Източници на "Сега" разказаха, че по време на срещата в Брюксел Борисов е заявил, че ако ще се отпускат пари за справяне с бежанската вълна, то ще трябва да се дават на всички еднакво, защото и България е външна граница и ще пострада не по-малко от Гърция и Италия.

"От всичко, което казах, на мен ми се пришива: "Борисов иска да вземе бежанци и да си направи центрове". Въпросът не е искам или не, но ако не се случи едно, две, три и четири, неминуемо ще последват пет и шест и те ще дойдат", каза още премиерът. Преди ден той предупреди, че България е заплашена от вълна от над 10 милиона мигранти, ако не бъде създадена зона за сигурност в Сирия, която да спре миграционния поток.