Приятелите ми ме подбират и тръгваме.

- Ела - викат - с очите си да видиш този човек! Той е истинско чудо!

Не се дърпам, ама и не подтичвам.

- Какво чудо? - питам ги. - Сега нали е изборно време - всеки се обявява за чудо и се кандидатира за властта.

- Той смени пет партии, като всяка го слагаше начело на листите си. Сега е водач на шеста партия.

Знаех си, глупост неземна ме чакаше някъде там.

- Какво чудо е това! - спирам аз на пътя. - Такива като него с лопата да ги ринеш.

Приятелите ми не се предават. Дърпат ме напред и говорят:

- Това не е всичко. Някои от партиите той лично ги е създал, изоставил ги е и е отишъл при друга партия.

Вдигам рамене. Сергията на политзоологията у нас предлагаше всякакви шарении и дрънкулки.

- Друго? - питам ги.

- Недосегаем е. Не го лови ток, вода не го дави, нищо не го спира по пътя.

- Сериозно?

- Така говорят хората около него. И кола го е блъскала, нищо.

- Той е човек, изкарал години във властта. Всеки закон, който е написал и защитавал, е бил за негово лично ползване. И в чужбина го знаят това, разбираш ли?

- И не са го осъдили, така ли? - продължавам да питам.

- О, не, съдили са го за всяко нарушение и след всеки закон.

- И е лежал в затвора?

- Не. Съдът винаги го е оправдавал и му давал документ, че е невинен.

- Хората как са го търпели? - чудя се.

- Винаги е бил главен. Народът си мълчи, като види началник. Наш, роден политически продукт.

- Добре - викам, - какво е чудното, което искате да ми покажете. Това е най-обикновен български политик.

- Пак участва в избори, пак е водач на листа, пак говори за демокрация и човешки правдини.

Спрях се, това дори не беше глупаво.

- Връщам се - викам, - у дома е по-интересно. Нищо ново не научих от вас.

- Ела де - викат приятелите ми, - за днеска е подготвена страхотна конспирация. Сега този политически борсук ще го запознаят с една като него. Жена, която е измиткала една дузина партии и коалиции, все напред се е бутала и винаги е успявала да бъде във властта. И тя е от тези, дето кладенчета правят, като стъпват на паважа.

- Истинска фурия! Дойдат ли избори, тя е все по телевизора, все на първа линия е! И не спира да дрънка празни приказки. Хората викат, че диша с хриле, за да може да говори, без да спира.

- Това права на хората, това свобода, малцинства, ценности и фондове - няма друг специалист като нея. От сън да я вдигнеш, ще те удави с думи по всички теми.

- И не е бъркала в кацата с меда, така ли? - питам.

- Не знам! Може и да е бъркала. Но винаги, когато са я обвинявали, съдът е казвал, че тя е невинна и е издавал документ за това.

- Друго? - питам ги.

- Не се ли сещаш! - дивят се онези. - Сега ще ги запознаем, може между тях да се случи нещо, да вземат да се вземат и тогава ще видим какво ще се роди от тези два политически хамелеона.

- Това са глупости неземни! - викам. - Те не са ли семейни?

- Че какво пречи това! Досега нещо да ги е спряло? Полиция, съд, партии? Не ставай смешен.

- Само да видят, че от това има келепир, веднага ще се съешат, обзалагаме се!

- Вие сте луди за връзване! Не ви ли стига, че има такива като тях, ами искате и деца да си родят.

Приятелите искрено ми се смеят. Аз продължавам:

- Дори и да се случи невероятното и да се вземат, обзалагам се, че ще се родят нормални деца, а не триглави чудовища.

- Да - викат приятелите ми, - в това ни е надеждата. Видя се, че от обикновените хора се раждат политически чудовища. Много се надяваме, че от политически чудовища ще се родят нормални хора. Само тази надежда ни остана, да знаеш.

Знаех. И се оставих да ме водят където щат.