Прелитащия го хвана нещо като носталгия по бившето т.нар. Министерство на веселието - митичното митничарско селище край Ивайловград, което бе унищожено от Дирекцията за национален строителен контрол. Казахме "нещо като носталгия", понеже прелитащият носталгира по несъстояло се минало - никога не е посещавал това знаменито място.

"24 часа" се е разходил по тия усои и донася: "Митничарското село стана змиярник". Изпосъборили де що имало незаконна постройка, а на вратата на една от малкото легални сгради собственикът лепнал акт 16. "Легендите за оргиите и тежките софри с участието на министри, че и вицепремиери, са поизбледнели и са отстъпили място на тишината, разрухата и забвението", лирично се разстила репортажът.

Между руините останал един параклис - изтърбушили го, но не посмели да го разрушат; интересна е градацията на религиозната коректност - не го съборили, но пък го обрекли на произвол.

С тия елементи в главата - религия, оргии, безвъзвратни промени, хванахме да нищим половия кодекс на католиците. Тоест ние не сме компетентни да го разнищим, но четем дописки по въпроса: "Нов гей-скандал във Ватикана. Монсеньор си призна, че е обратен" ("Монитор"). Куриозното е, че монсеньорът е служител на Конгрегацията за доктрината на вярата - този духовно-административен орган е наследник на Инквизицията. Прелитащият е запознат с този католически факт от времето на папа Бенедикт ХVI - предишната му позиция преди да стане понтифекс беше именно в тази служба.

Вдълбочихме се в "Телеграф" - там научаихме, че шефката на кабинета на министър Ненчев играе лесбийка в пиеса на Карл Джераси, поставена в софийски театър. Вдълбочаването ни беше с цел да установим - вестникът възмущава ли се от този факт или го подрежда до фотосите на голи жени, които публикува ежедневно, и жълториите (този с онзи и тая в оная), които също са му в публицистичния профил.

Помислихме, пък се отказахме.