На заседанието на правителството пръв докладва военният министър.

- Колеги - каза той, - както вече знаете, аз съм решил да дам билет на всеки военен самолет от партньорска държава да хвърка над страната ни и така да ни наглежда и пази от врагове.

Премиерът го прекъсна:

- Имаме ли врагове?

Министърът чинно отговори:

- В момента не, но те винаги могат да се появят. Врагът, знаете, е много коварен!

Премиерът поклати глава и нареди:

- Продължавай!

Министърът пое дъх и рече:

- Знаете, че нашите подводници отидоха в музея или за скрап. Вече обмислям да разреша на плавателни съдове на приятелски държави да охраняват нашите брегове по морета и реки!

Премиерът пак го прекъсна:

- И по реките ли?

- Да - рече министърът, - имат едни малки подводни апарати, радиоуправляеми. Щото ние така или иначе ще отстъпим и ефира - да си говорят хората колкото си искат.

- Добре - рече премиерът, - следващата точка е за транспорта. Какво ще правим там?

Министърът на транспорта бавно отговори:

- Вече преговарям с няколко чужди компании. Да дойдат и да поемат железопътната компания. Тъкмо ще ни измият вагоните, че иначе няма оправия.

- Кога ще стане това? - попита премиерът. - Щото виждате, че военният министър бая е напреднал в материала.

Транспортният вдигна рамене:

- Бе нещо се усукват, да ви кажа. Щели да поемат нашата компания само ако им отстъпим и гарите. Искат да ги превърнат в атракциони за населението.

- Гарите - рече премиерът, - са изконна българска традиция, те са част от нашия бит и култура. Закъде се композираше черният влак - за гара София от гара Бургас. Българинът не може без гара! Виж там как ще го решите въпроса. Министърът на здравеопазването да докладва!

Здравният отвори папката пред себе си и зачете:

- Процентът на здравите пациенти, които искат да се разболеят и да се лекуват в чуждестранни болници, е три пъти по-голям от болните хора, които ние лекуваме тука денонощно!

Премиерът тихо нареди:

- Преведи на човешки език тези глупости!

Министърът въздъхна:

- С две думи българинът не вярва в нашето здравеопазване. Иска да го лекуват чужденци.

- И? - попита премиерът.

- Мисля - рече здравният министър, - да изготвим една програма и да започнем да продаваме болница след болница на чуждестранни такива. А и на всички, които искат да управляват здравния процес у нас. И без това ми омръзна да преговарям за хапчета, бинт и термометри. Който иска да лекува народа - добре дошъл е!

Премиерът нареди:

- Да вървим по дневният ред. Енергийният министър.

- Моят доклад - рече министърът, - е кратък. Продаваме енергоносителите на чужди компании, има голям интерес към кабелите от мед и алуминий. Запазваме си само атомната централа до изчерпване на атомното гориво, което сме закупили. Нямам друго.

- Да обобщим - каза премиерът, - отстъпваме земята, небето и енергията, доколкото е останало още нещо под български контрол. Ще има много недоволни и брожения. Ще се говори за наследство и чувства, но това е литература, ама ние правим управление, а не литератури.

- Останалите министри - продължи премиерът - да направят опис на всичко, което можем да отстъпим за управление от нашите евроатлантически партньори, и да докладват.

- Че то - рече един от министрите - не остана много за докладване. Като не остана и много за управление.

Премиерът го изгледа:

- Никой няма да говори така, ясно ли е! Как да не остана! Остана и още как!

- Че какво толкова остана?

- Властта - рече ясно и силно премиерът, - това остана. Най-важното и най-скъпото. Тази власт, която ние никога на никого няма да дадем! Всичко можем да отстъпим, да заменим, да предложим или продадем на всеки, но властта - не! Ясно ли ви е!

Ясно беше, че и оттатък.