Премиера: "Зад канала"

Участват: Анастасия Лютова, Луиза Григорова, Пенко Господинов



В сложния, разпънат от противоречия вътрешен свят на твореца гений надниква пиесата "Лив Щайн" от Нино Харатишвили, чиято премиера се състоя в "Зад канала". Главната героиня в изпълнението на Анастасия Лютова е известна пианистка, загърбила кариерата си след смъртта на единствения си син Хенри. На музикалното изкуство са посветили живота си и останалите персонажи: Емил (Пенко Господинов) - бившият съпруг на Лив, Симоне (Василена Атанасова) - всеотдайната й мениджърка, и Лоре (Весела Бабинова). Последната буквално нахлува в разпадащия се свят на опечалената майка с амбицията да стане добра пианистка като нея. Тъкмо появата на младото момиче отключва сюжетната интрига. Единственият начин Лоре да убеди госпожа Щайн да й преподава уроци е, като й обещае в "отплата" да й разказва всеки път по нещо за Хенри, с когото по думите й отблизо са се познавали.

Действието протича основно в дома на Лив, но сценографията на Чавдар Гюзелев, в която дървото преобладава като материал, оставя у публиката усещането, че се намира в концертна зала. При това видимо е търсена прилика със зала "България". Макар че роялът е захвърлен в мазето, музиката отеква от всяка стена. Героинята свири на въображаем инструмент, а мощните звуци, които пръстите й изтръгват от клавишите, са в унисон с бушуващите в душата й стихии.

В пиесата се прокрадва лек криминален елемент, който я приближава до най-добрите съвременни образци на театъра на съпреживяването. Режисьорът Крис Шарков е разположил спектакъла в руслото на метафизичния реализъм, като се е стремил, както сам се изразява, към тотален минимализъм.

У героите, търсещи своята идентичност, зрителите постепенно разпознават типа модерен артист, който се вкопчва в кариерата си не с цел престиж, а по силата на някаква "неутолима липса". В обсебеността си тези хора достигат до крайности в отношенията с близките. Нерядко издевателстват и над самите себе си. На сцената се разразяват скандали, често ескалиращи във влачене за косите или брутално нахвърляне върху другия. Нищо от това обаче не успява да подготви зрителя за приближаващата кулминация, когато Лив се изправя пред Лоре, държейки в ръка касапски нож. Ще загатнем само, че случващото се впоследствие е напълно в духа на Куентин Тарантино.

Възможно е пиесата на Харатишвили да се стори на някои разюздана заради еротичните сцени, повечето от които с представители на един и същи пол. Други пък оценяват тъкмо това, че веднъж дръзнал да надникне изпод балдахина, спектакълът без скрупули изкарва на показ най-интимните пориви на артиста, достигнал в лутанията си до онази точка, отвъд която не съществуват ограничения.