|
| *** |
Симеон Дянков, финансов министър и пицар в първия кабинет на Бойко Борисов: Защото след това обикновено се оказва, че не могат да се изпълнят и се търсят причини защо не са се изпълнили. Които обикновено са предишни управляващи. Това би трябвало вече електоратът да е свикнал в България, че не трябва така да се подлъгваме.
ЖМ: Популистко ли е правителството на Бойко Борисов, вторият му кабинет?
СД: Бих казал, че е по-скоро народняшко... (Смях)
...Министър Калфин бих казал, че се държи най-реформаторски засега от всички министри.
ЖМ: Учудвате ме, като казвате тоя комплимент по отношение на Калфин.
СД: Ами донякъде и аз съм учуден. (Смях.)
ЖМ: Ще признаете ли, че пенсионната реформа на Калфин се оказа по-добра от тази на Дянков?
СД: А, не! Това, чак дотам с комплименти не можем да стигнем.
ЖМ: Ако Калфин за вас е добрата изненада като министър и вицепремиер в този кабинет, коя е ахилесовата му пета?
СД: Липсата на икономическа политика. (...)
ЖМ: Зависим човек ли е Владислав Горанов? Питам ви, защото през седмицата отново проговори мажоритарният собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев, който за пореден път намекна за връзките между Влади Горанов и ДПС и Делян Пеевски. За това, че са близки, за това, че си пият кафето заедно, за това, че се чуват по телефона.
СД: Имал е Влади Горанов това нещастие, бих казал, да са го снимали, пиейки заедно (с Пеевски) кафе по това време, макар че той беше зам.-министър, той не отговаряше по никакъв начин за банково дело. Винаги си е отговарял само и единствено за бюджет (като зам.-министър в кабинета "Борисов 1"). Така че дали е пил кафе, или не е пил по наше време, няма никакво отношение към това дали взимахме пари от КТБ. Което по наше време ние взимахме. Просто не мисля, че едното води към другото. По-скоро това е за мен коментари на един сравнително отчаян човек, който се опитва да е интересен.
ЖМ: И друго казва той - че голяма част от министрите в сегашния кабинет на премиера Борисов били зависими от ДПС и от Делян Пеевски. Такава зависимост съзирате ли?
СД: Поне министрите, с които аз съм работил в миналото, аз помня как ги избирахме с премиера Борисов 2009 година - един по един. Аз съм участвал в този избор и тогава нямаше признак "близки до големи олигарси". Убеден съм, че те не са се променили във времето, така че изведнъж да са станали зависими.
ЖМ: Аз си мисля, че познавате добре премиера Борисов - и добрите, и лошите му страни. Зависим човек ли е той? Лесно ли може да бъде подчинен на определена личност, структура, кръг?
СД: Подчинен - не, определено не. Той е, бих казал, твърде с добро сърце. Или добряк. И по някой път се поддава на хора, които му се оплакват много. И особено ако го правят постоянно. И от тази гледна точка, поне според мен, има това свойство, което в политиката по някой път е повече в тежест. Да слуша повече хора, отколкото може би му е необходимо. Което е за политик слабо, за човек е много добре. Извън това не мисля, че по някакъв начин се влияе от други. А има вече много повече опит от който и да било друг в политиката. Просто не му е въобще необходимо да се съобразява - и като експертни мнения - с хора извън правителството. Вече го има това като експертиза.
ЖМ: Започвате да преподавате в Лондонското училище по икономика. Напуснахте вече преди няколко месеца и руската Внешторгбанк и вече не сте ректор на Руската икономическа школа. Он сегашна гледна точка - авантюра ли беше това в Москва?
СД: Да. Получи се като авантюра. Когато поех този пост, вече имах предложението от Лондонското училище по икономика, но реших, че в Москва ще бъде просто по-интересно. Може много повече да се направи, за да има истинско икономическо дясно мислене там. Но съвпадна с Украйна, съвпадна с девалвация, доста трудни две години. Но в трудностите се научава човек доста. Така че не съжалявам за това.
