|
| Трипър. |
***
"Сидеров води и оперативки, и съвещания с изключително тих и премерен тон. Обръщенията му, общуването му е в една изключително обрана рамка". Явор Нотев пред НТВ.
***
Свършиха ми наркотиците и излязох да си напазарувам от клекшопа. Досега си купувах от други места, но видях по телевизията, че имало и по клекшоповете.
Трябва да признаем, че така е къде-къде по-удобно, вместо да се завираме по кьошета и тъмни пространства, да се крием, като че ли вършим нещо нередно.
Клекнах пред едно магазинче, заболяха ме коленете и ми стана тъжно, защото съм колоездач - коленете са ми необходими. No pain, no gain, това го знам, обаче винаги ми се е искало да се мине някак без болката, затова употребявам наркотици и допинг, и въобще гледам да не изоставам по стръмните и тесни пътеки на прогреса. Представям си го като планинско колоездене - uphill, downhill, камъни, внезапни прегръдки с дървета (нямам предвид Цветан Цветанов, а обикновени дървесни видове)... Живеем в динамично време. Тия всичките разсъждения имах време да ги прехвърля през главата си, докато чаках да ми премерят наркотиците и да ми кажат колко дължа. Е, бих предпочел да не плащам, но знам, че засега няма как да се отмени тоя елемент в социалните взаимоотношения. Поръчваш - плащаш.
Така де - търпелив човек съм, повторих си поръчката:
- Дайте ми такива и такива наркотици, имам болки в коленете, натрапчиви мисли, понякога се вцепенявам, плаче ми се от нищо и никакво; тия работи, разбира се, не ви интересуват, вие сте търговци и трябва само да ми приберете парите.
Отвътре ме погледна бедна студентска глава, недоспала и объркана, пълна с хаотични знания и недочетени книги.
- Нямаме наркотици, господине - каза главата. - Вървете си, моля ви. Достатъчно панаири ставаха тука, не издържам вече. И цигари без бандерол нямаме. И бандера роса нямаме.
- И обществен строй като хората нямаме, но не го правя на въпрос. Искам само малко наркотици! Мисля, че и вие имате нужда, но няма да ви се бъркам.
Главата пак отказа съдействие и се принудих да извикам полиция. Изправих се като Атлас със скърцане в ставите.
- Тук вместо да ми продадат малко наркотици, ме баламосват с някакви жални-милни излияния - обясних на пристигналите полицаи.
И те изглеждаха недоспали и отчаяни от живота. И те имаха нужда от наркотици, имаха нужда да си махнат главите и да забравят в каква обществена кочина живеят и работят.
Студентчето от клекшопа местеше унило поглед от мен към полицаите и обратно, чакаше да се случи нещо нормално, като че ли живеем в нормална държава. Прочетох тия еретични мисли по лицето му (аз чета по лицата като граф Л. Толстой) и възразих гласно:
- Вие нещо май бъркате желаното с действителното! Че то, ако беше нормална тая държава, аз нямаше и 20 минути да стоя тука, щях да стана бежанец в Черна Африка или в Индия, или в джунглата... - огледах публиката, щото през това време се бяха събрали хора. - Вижте какво, граждани, аз това не го приемам. Кажете ми кой изгони търговците от Храма на наркотиците?! Ще извадя един камшик като Христос и ще ви зашибам тука всички, дето ми ограничавате правата!
- Няма ли да направите нещо - простена студентчето по адрес на полицаите.
Един от полицаите избоботи апатично:
- Тоя има имунитет, пълен откачалник е и нищо не можем да му направим. Юродивите се ползват със специални права, ще му ги нарушим и ще надигне вой от тук до Хелзинки през Биробиджан.
- Биробиджан е столицата на Еврейската автономна област в Руската федерация - поясних. - Сам ще си тръгна, не ми харесва тука. Отивам да видя асортимента на Lafka...
Междувременно чух и как външният министър Митов пламенно защитава Трансатлантическото споразумение за свободна търговия - и по тая линия се изпълних с надежди за един по-хубав свят, където наркотиците ще се произвеждат и разпространяват на принципа "от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите".
