Поканата я получих с куриер. Щяло да има среща между обикновените хора и новите кандидати за властта, които ще участват в новите избори, и най-любезно канеха мен, гласоподавателя, да отида. Всички ми викаха, че там само ще си изгубя времето, ама аз - йок. В уречения ден и час влязох в спортната зала в квартала, а едни хора ме хванаха за ръка, качиха ме на сцената и ме туриха в едно кресло.

- Има някаква грешка - рекох най-честно, - аз не съм участник в тези избори, а най-обикновен гласоподавател.

Онези викат:

- Няма грешка, знаеме, че ти си гласоподавател, а пък ние сме тези, които ще участваме в изборите, ние сме новите кандидати за властта.

Зяпнах.

- Че къде са хората, къде е публиката!

- Явно на всички им е писнало от избори. Ти - рекоха ми - си единственият, който дойде на срещата. Питай ни сега каквото искаш, говори, коментирай - ние сме насреща. Но първо ни кажи, ще гласуваш ли на тези избори?

- Да - потвърдих, - твърдо съм решил да гласувам.

Така им казвам и се намествам по-удобно в креслото на сцената.

- Трябва - вика един от кандидатите - да гласуваш за мен. Аз съм най-добрият, най-честният и най-кадърният!

- Това - питам аз - кой ти го каза?

- Жена ми - признава той, - ама и други хора са на това мнение.

- Хубаво - викам, - дай да видим и останалите.

- Аз - изправя се друг от кандидатите - ще направя всичко възможно да се усвоят всички европари, дето могат да се вземат по различните планове и програми.

- Всичко това каква връзка има с мен? - питам направо кандидата за власт.

- Ще има - вика той, - ще построим, ще открием, ще променим облика.

- Ясно! - казвам. - Това съм го слушал и друг път.

И питам следващия:

- Ти какво ще направиш, ако гласувам за теб?

Той веднага отговаря:

- Ще изпълнявам програмата на партията точ в точ! Никакво отклонение от правата партийна линия. Аз и партията винаги побеждаваме и никога не бъркаме.

- Аз - обажда се друг кандидат - като спечеля изборите, ще навра в миша дупка всички врагове и пердета, дето ме спъваха и ми пречеха досега. Ще има ред, така да знаеш!

- Ти - опонира му друг от кандидатите - никога няма да спечелиш тези избори! Измамниците като теб не бива да печелят и един глас!

- Аз - вдигна ръка друг кандидат - също обещавам, че спечеля ли властта, ще има ред навсякъде. И наказания.

- Аз пък обещавам - дере се друг, - че нищо няма до променя, за мен трябва да гласуваш, ако искаш нищо да не сменя мястото си след тези избори.

- Аз пък обещавам, че ще асфалтираме всичко наоколо!

- А градинките - питам аз, - тях какво ще ти правиш?

- Тях ще ги бетонираме!

Слушах, слушах, накрая вдигнах ръце, изчаках кандидатите за властта да се успокоят и салонът поутихна.

- Така - казвам - като гледам, няма голям интерес към срещата с бъдещите управници. Нямате много публика. Дано до изборите нещата да се променят. - И попитах: - Има ли някой от вас, който да обещава, че ако спечели изборите, ще има свобода и демокрация?

Кандидатите мрачно мълчаха.

- Гарантира ли някой - продължих аз, - че най-после сладките приказки ще спрат, а светлото бъдеще ще настъпи и всички ще заживеем сити, доволни и честити?

- Че то - рече един от кандидатите за властта - тези неща си ги има. Това свободата, това демокрацията... то тях си ги има.

- Когато - рекох аз - кандидатите за властта в едни избори са повече от избирателите, няма как да ми казваш, че тези неща си ги има.

Станах от креслото и продължих.

- Казвам ви го най-честно - уморих се да слушам глупости. И ако до изборите пак ме поканите на среща, може да размисля и да променя решението с гласуването.

Така им рекох, слязох от сцената и излязох навън.

Хубаво ми казваха приятелите да не си губя времето с разни кандидати и предизборни срещи. Щото нещата отдавна са ясни - и на тези избори ще гласуваме за най-способния, най-умния и най-добрия. Не сме в положение да избираме. Както винаги досега.