Многобройни критични сигнали на граждани до Министерството на културата спряха реставрацията и консервацията на открития музей на столичното Ларго. Вчера министърът на културата Вежди Рашидов временно прекрати работата на обекта до изясняване на ситуацията. За целта днес се събира работна група от експерти, които ще анализират дейностите по възстановяването на античните находки край ЦУМ.

Гражданите неведнъж са се възмущавали от това, че Ларгото се фалшифицира и се променя тотално автентичният облик на античните руини. Според сигналите старините в центъра на София не се съхраняват правилно и се надграждат бутафорно с чисто нови материали. Вчера зам.-кметът на София Тодор Чобанов отбеляза, че Столичната община също има забележки по реставрацията и изпълнението на проекта. Кметството ще поиска корекции най-вече в откритата част на историческото наследство. "Желаният резултат е твърде далеч от това, което може да се види сега. Визията на новите материали трябва да бъде променена, а за целта може да се използват подходящи химикали и други способи", отбеляза Чобанов, който е археолог по образование.

Проблемът има и финансова страна. Ако строителните работи не бъдат възстановени бързо, не е изключено срокът за предаването на обекта - 15 ноември, да не бъде спазен. В този случай обаче България ще загуби парите за проекта от Оперативна програма "Регионално развитие". Стойността му е около 16 млн. лв. Министър Рашидов неведнъж е отбелязвал, че ако се изпусне срокът, дейностите може и да останат за сметка на изпълнителя или на възложителя.

Проектът "Античен културно-комуникационен комплекс Сердика" стартира през 2010 г., но беше блокиран през 2013 г. след серия от жалби срещу процедурата по избор на изпълнител и разкопките изкараха почти две години, завити с найлони. През април Столичната община и две министерства - на културата и на регионалното развитие, подновиха работата на обекта. Граждани обаче се възмущаваха, че проектът по надстрояването на Римска Сердика не е обсъждан с обществото.

До редакционното приключване на броя "Сега" не успя да се свърже с инж. Ангел Митев, изпълнителен директор на "Реставрация" АД, една от фирмите в строителното обединение, ангажирано с консервацията и реставрацията на римските археологически находки.

ПОЗИЦИЯ

Според арх. Йорданка Кандулкова, бивш директор на Националния институт за недвижимо културно наследство, сега, макар и със закъснение, трябва да се даде широка гласност на проектните намерения, за да могат гражданите да станат част от обществения надзор на изпълнението. У нас тези обществени обсъждания се пропускат, защото тук проектите се реализират по повод пристигащи пари и усвояването им, подчерта тя. "Старата практика беше различна. Преди да се хвърлят милионите за реализацията на даден проект, се правеха експериментални участъци, за да се изпробват няколко технологични модела и няколко материала. Така се виждаше как обектът стои естетически и как му влияят атмосферните условия. Тези участъци от обекта е трябвало да се направят миналата година по това време, да са презимували и ние сега да знаем, че това е моделът", коментира арх. Кандулкова пред "Сега".