Лечението на тежко пострадалите в катастрофи да става през застраховки, предлагат от дружеството на анестезиолозите в България. В момента болниците получават от здравната каса средно 11% от парите, похарчени за лечение на пациент с травма след пътно-транспортно произшествие. Останалата сума е за сметка на лечебното заведение. Общо за страната това недофинансиране е 23 млн. лв. годишно. "Ако вноската по застраховка "Гражданска отговорност" се увеличи с по 10 лева годишно, то това ще генерира близо 30 млн. лева годишно допълнително и така ще може да бъде посрещнат този разход", обяви началникът на Военна болница проф. Николай Петров. Идеята обаче не беше одобрена нито от шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, нито от Комисията за финансов надзор.

Идеята на анестезиолозите е, че нараняванията след катастрофи не са болест, която трябва да се покрива от солидарния фонд - здравната каса. "НЗОК не е виновна за това, че някой е блъснат на пътя. Това не е заболяване, а увреда", обясни Петров. "Нашият апел е, че тук трябва да се върви в посоката на застраховането - дали с нарочни застраховки, дали с добавка към сега действащите застраховки, дали чрез създаване на фондове", каза още началникът на ВМА.

Данните от реанимациите на 5 големи болници - "Пирогов", Военна, "Св. Георги" в Пловдив, УМБАЛ в Плевен и областната болница в Бургас, сочат, че средният разход за един преминал през реанимация пострадал след ПТП, е 21 572 лв., а здравната каса плаща 2284 лв. В "Пирогов", например, една ортопедична травма струва средно 4400 лева, а тежката политравма е 1490 лева на ден без медицинските изделия. При 15-дневно лечение застрахователи на пострадали чужденци изплащат 48 000 лева, а НЗОК - 2284 лв. В "Св. Георги" средната загуба заради недофинансираните от държавата дейности е 30 000 лева на пациент, а за последните три години болницата е натрупала близо 5 млн. лева дълг от лечение на пострадали при катастрофи.

Данните и предложенията за финансиране на това лечение през застраховки са пратени до здравното министерство и Министерския съвет.

"Да се прехвърля финансиране на лечение към застраховането е в разрез със солидарния модел на здравното осигуряване в България", коментира шефът на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова. В парламента предстои второ четене на промени в Кодекса за застраховането, но Стоянова беше категорична, че подобни поправки няма да бъдат внасяни. "Не може през промени в Кодекса за застраховането да се решават въпроси, свързани с това какво трябва да включва солидарният пакет. Как ще се делят тежки случаи на пострадали в катастрофи и не в катастрофи?", допълни тя.

Според застрахователния бранш тази идея е твърде екзотична и би довела до сериозно оскъпяване на застраховката "Гражданска отговорност". Според зам.-председателя на Комисията за финансов надзор Ралица Агайн Кодексът по застраховане ясно определя какви разходи покрива полицата. А за точната сума, която се полага на пострадалия, често съдът има последната дума. Според експерти обаче в съдебната практика у нас обезщетенията са твърде ниски.

"Ако "Гражданска отговорност" започне да поема разходите, които сега са за сметка на здравната каса, застраховката ще скочи сериозно", коментира пред "Сега" Константин Велев от Асоциацията на застрахователите у нас. Той обясни, че полицата покрива разходи, които не се плащат от здравната каса като протези и пластични операции. По думите му проблемът е в самата система на касата и трябва да се намери баланс, за да бъде вързан бюджетът й.

Според председателя на Българската асоциация на пострадали при катастрофи Владимир Тодоров възможно решение е спешното изграждане на системата "бонус - малус" при определянето на цената на полицата. При тази система рисковите и агресивни шофьори плащат по-скъпо за застраховката, а полицата на внимателните е по-евтина. Според него така катастрофите у нас ще намалеят, а с тях и средствата, които касата отделя за лечението на пострадалите. Приетите на първо четене промени в Кодекса за застраховането създават основите за работата на "бонус - малус" системата. За да започне да се прилага системата, е необходимо да се изгради общ информационен масив между МВР и компаниите за застраховане. По думите на Ралица Агайн е твърде оптимистично системата да бъде въведена у нас догодина.